Крайни мерки
- Автор: Флинн Винс
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Крайни мерки». Краткое содержание книги:
— И къде е била жената на Козловски през цялото това време? — попита Гарет саркастично.
— Госпожа Козловски спи в друга стая. — Макмахън отново се опита да отмине заядливия тон на Гарет.
Майк Нанс наблюдаваше хладно Макмахън. Нанс, възпитаник на Уест Пойнт и бивш директор на Агенцията за национална сигурност, обикновено мълчеше по съвещания. Предпочиташе да стои на заден план и да анализира всичко. За разлика от Гарет той смяташе, че човек може да научи повече, когато наблюдава и слуша, отколкото, когато задава въпроси.
Вперил поглед в бележника си, Гарет с висок глас зададе поредния си въпрос:
— Някой да се е обадил, че е чул изстрели?
— Не, изстрелът е бил отправен само от трийсетина метра — достатъчно малко разстояние, за да позволи използването на заглушител, без това да наруши точността на попадението. — Макмахън продължи да говори, без да даде възможност на Гарет да задава повече въпроси. — Както, убеден съм, вече всички сте разбрали, Робърт Даунс е бил убит в парк недалече от къщата му в Маклийн. Два деветмилиметрови куршума са били изстреляни в тила му от упор. Имаме описанието на вероятен заподозрян от една жена, която се разхожда в парка всяка сутрин. Тя казва, че днес сутринта е задминала Даунс на алеята близо до мястото, където бе намерено тялото му. Тя, заедно е още няколко души, съобщи, че е видяла негър с анцуг, който стоял до едно дърво на двайсетина метра от мястото, където е бил убит Даунс. Всички тези хора казват, че не са виждали този човек в парка преди това. Предположението е, че той е около трийсетгодишен. Нашите агенти все още разговарят с тези хора, правят усилия да съберат колкото може повече информация. Извинявам се, господа, за липсата на подробности, но както ви казах преди малко, разследването стартира преди няколко часа.
— Благодаря ви, господин Макмахън — рече президентът. — Напълно разбирам, че все още сме в ранните етапи на това разследване, но все пак бих искал да чуя какво мислите по въпроса. Някой има ли представа защо са били убити тези мъже и от кого?
Както обикновено, Гарет, най-малко квалифицираният по тези въпроси, бе първи:
— По всяка вероятност става въпрос за терористична група. От тези, които не преливат от щастие относно мирния процес в Близкия изток например, или местна антиправителствена групировка.
Президентът се обърна към директора на ФБР:
— Браян, ти какво смяташ?
— Сър, твърде рано е да ви предложа компетентен отговор. Няма достатъчно данни. Би могъл да бъде всеки.
Президентът отправи поглед към Макмахън и попита:
— Господин Макмахън, зная, че не разполагаме с нужните факти, но моля ви, кажете какво е вашето мнение.
— Сър, имаме трима изтъкнати политици, убити на три различни места в рамките на пет часа. Който е провел тази операция, трябва да я е планирал много време. Те са изучавали своите мишени достатъчно дълго и внимателно са избрали кога и как да премахнат всяка от тях. Вероятно са добре финансирани и разполагат с перфектни убийци. Биха могли да са терористи, бивши командоси или наемни убийци. Въз основа на информацията, с която разполагаме за момента, може да се предположи какво ли не.
Президентът кимна и отправи поглед към шефа на своя екип. Гарет разбра намека и каза:
— Господа, президентът иска да направи обръщение към нацията и да се помъчи да обясни какво става. Сега не е време да сдържате мненията си.
Настъпи продължително мълчание, след което Гарет насочи поглед към шефа на ЦРУ.
— Директор Стансфийлд, какво е вашето мнение относно случилото се?
— Бих се въздържал от каквито и да било заключения, преди специален агент Макмахън и неговите хора да проведат нужното разследване.
Отговорът му бе последван от ново конфузно мълчание. Както Стансфийлд, така и Роуч бяха виждали как действат Гарет и Стивънс и никой от тях не желаеше да се обвързва с конкретно становище при наличието на толкова много въпроси без отговор. Роуч и Стансфийлд бяха тръгнали от дъното и през годините бяха виждали президенти да идват и да си отиват, а заедно с тях и политическите им избраници, оглавяващи ЦРУ и ФБР. Някои от тези мъже бяха по-лоялни към човека, който ги бе назначил, отколкото към агенцията, която трябваше да ръководят. Но не и Роуч и Стансфийлд — за тях ФБР и ЦРУ бяха на първо място. Политическата изгода и хамелеонщина бяха неща, които те държаха да избегнат на всяка цена. Политическите решения често бяха добри за кратък период за хората, които ги прокарваха, но в повечето случаи бяха катастрофални в дългосрочен план.