Лунният молец

— Да се осмели? — повтори Горският дух. — Аз не се боя от нищо, дори от смъртта, която носят Хората на нощта!

— Тогава отговори!

Горският дух отстъпи и засвири на двойно камантиле:

— Това е истинско мъжество, ако са те ръководили такива подбуди.

Конярят извлече поредица приглушени акорди от хомапарда си:

— Никой от нас не би се осмелил на това, което извърши този мъж, лишен от маска.

Тълпата заръмжа одобрително. Създателят на маски се приближи до Тисел и унизено заглади двойното си камантиле:

— Велик герой! Бъди добре дошъл в моя магазин! Смени този нищожен парцал с маска, достойна за твоите достойнства!

Друг майстор на маски му пригласяше:

— Преди да направиш избора си, Велик герой, погледни и в моя магазин!

Мъж в маската на Пробляскващата птица почтително се приближи до Тисел.

— Аз току-що завърших великолепна джонка, която започнах преди седемнадесет години. Окажи ми чест — вземи я! Нека този великолепен кораб ти служи достойно. На борда му те чакат внимателни роби и мили девойки, в трюма има достатъчно вино, а палубата е постлана с меки копринени килими.

— Благодаря — отвърна Тисел, като удряше силно и уверено зашинкото. — Приемам с удоволствие. Но най-напред ми дайте маската!

Създателят на маски накара хомапарда да изпълни въпросителна мелодия.

— Великият герой нали няма да сметне маската Укротител на морски дракони прекалено оскърбителна за достойнството му?

— В никакъв случай — отвърна Тисел. — Смятам я за напълно подходяща. А сега нека отидем и я погледнем.