Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— Всеки ще прави, каквото му казвам — беше наредил той още в самото начало. — Ако някой излезе оттук, без да е получил заповед лично от мен, ще го убия на място.
На рострата всички бяха готови. В самия Кладенец се бяха събрали изненадващо много гласоподаватели, сред които се виждаха поне половината членове на Сената, докато сенаторите — патриции бяха заели позиция на стълбите пред Курията. Сред тях този път се намираше и Катул Цезар, който отдалеч личеше, че е болен, затова специално му бяха донесли стол. На мястото си беше и цензорът Капрарий, нищо че като плебей трябваше да е сред гласуващите — на него също му се искаше да бъде забелязан от множеството.
Когато Сатурнин повторно обяви кандидатурата си, човешкият океан зад него изпадна повторно в неописуема истерия. Явно, че ръкостисканията от предния ден бяха успели да му предадат от силата на безбройните му поддръжници сред народа. Също както предния ден останалите кандидати бяха подминати с пълно мълчание. Докато не дойде ред на последния — Луций Еквиций.
Марий се извъртя към стълбите пред Сената и надигна вежда в ням въпрос към Метел Капрарий. Той му кимна енергично с глава. Двамата не можеха и да искат да се разберат по друг начин при целия шум, който вдигаха почитателите на Луций Еквиций на площада.
Тръбачите отново надуха фанфарите и Марий направи крачка напред. Сред зрителите се възцари тишина.
— Този човек, Луций Еквиций, не може да бъде избран за народен трибун! — извика той с пълно гърло, за да го чуят и по-назад в тълпата. — Има известни неясноти относно положението му на римски гражданин. Първо трябва те да бъдат премахнати и чак тогава Луций Еквиций ще може да се кандидатира, за каквито и да е обществени постове пред римския Сенат и народ!
Сатурнин едва не блъсна Марий в желанието си да излезе пред него и застана на самия ръб на рострата.
— Отричам съществуването, на каквито и да е нередности!
— А пък аз заявявам от името на цензора, че нередности има! — възрази му невъзмутимо Марий.
Сатурнин отново прибягна до помощта на тълпата:
— Луций Еквиций е също толкова римлянин, колкото и ние, всички останали! Погледнете го само! Същинско копие на Тиберий Гракх!
Но Луций Еквиций, като че ли сам започваше да се колебае. За разлика от зрителите на Форума той стоеше на място, откъдето добре се виждаше какво става в Кладенеца на комициите. Ето, че един след друг сенатори и синове на сенатори изваждаха изпод тогите си сопи и ножове и недвусмислено се приближаваха до него, сякаш искат да го придърпат към себе си.
Луций Еквиций, смелият ветеран с десетгодишна служба в легионите — поне според собствените му твърдения — отстъпи няколко крачки назад. Погледът му се спря на Марий и той отчаяно се вкопчи в свободната му дясна ръка.
— Помогни ми! — промълви Луций Еквиций и повече не знаеше какво да прави.
— Бих ти помогнал с върха на ботуша си, размирнико глупав — излая насреща му Марий. — Но понеже тъй и тъй днес трябва да свършим с изборите, ще ти позволя да се явиш и ти за кандидат. Все пак, ако случайно ти се случи нещо на рострата, не ме дръж мен виновен. Единственото, което мога да ти предложа, е да те скрия на сигурно в Лаутумийската тъмница, където да изчакаш духовете да се успокоят и тълпата да се разотиде.
На рострата стояха два пъти по дванадесет ликтори, половината, от които носеха на раменете си фасции, защото представляваха личната охрана на консула Гай Марий. Той нареди и на двадесет и четиримата да наобиколят плътно Луций Еквиций и да го отведат възможно най-бързо в Лаутумиите. Когато групата се насочи към подножието на Аркс, само при вида на снопчетата пръчки и червените въженца, които ги връзваха, тълпата мигом се разделяше на две и оставяше шепата пазачи да отведат затворника си извън площада.
„Направо не е за вярване — мислеше си Марий, докато гледаше как тълпата прави път на ликторите. — Ако се съди по овациите, с които ги посрещнаха преди малко, този човек е направо обожествяван от народа. А какво правя аз в момента, ако не да пращам в затвора всенародния любимец? И все пак никой не реагира, никой не се противи. Всеки път, когато покрай него минат ликторите с фасциите на рамо, следвани от нечия тога в пурпурен ръб, римлянинът се дърпа встрани, сякаш да освободи път за Негово Величество самия Рим. Дори и заради Луций Еквиций никой не би посмял да накърни престижа на пръчките и консулската тога. Ето това е Рим. Защото в крайна сметка кой е Луций Еквиций? Сърцераздирателно подобие на покойния Тиберий Семпроний Гракх, когото народът обичаше повече от всеки друг. Нима някой поздравява Луций Еквиций! Не, всички поздравяват спомена за Тиберий Гракх.“