Сенчести души

Миналата нощ двамата със Стефан си взехме дълга вана… и аз бях малко разочарована, защото любимата ми четка с дълга дръжка за търкане на гърба не е тук, а и нямах звездна сфера, за да пусна вълшебна музика за Стефан — а водата беше хладка! Стефан отиде да провери дали бойлерът е включен на най-високата степен и се натъкнал на Деймън, който се канел да стори същото! Обаче не постигнаха голям ефект, защото къщата е пълна с хора.

Но аз се събудих преди няколко часа и пред мен се откри най-красивата гледка на света… изгревът. Бледорозово и тайнствено зелено на изток, но все още тъмно на запад. После небето доби сякаш още по-голяма дълбочина, а дърветата се забулиха в облаци роса. Тогава от хоризонта се надигна блестящо великолепие и небето се оцвети в тъмнорозово, кремаво и тук-там дори в жълто-зелено. Накрая се появи една огнена линия и в този миг всички цветове се промениха. Линията се изви в дъга, небето на запад се обагри в тъмно, тъмносиньо и тогава се показа слънцето, носещо топлина и светлина, дърветата засияха в яркозелено, а небето стана божествено синьо — божествено просто означава небесно. Като го видях, ме прониза най-сладостната тръпка. Небето приличаше на скъпоценен камък — прекрасен, небесносин, а златното слънце пръскаше енергия, любов, светлина и всички най-добри неща на света.

Нима бих могла да не изпитвам най-вълшебното щастие, докато се любувам на изгрева в прегръдките на Стефан?

Благословени сме ние, защото сме толкова щастливи, че сме родени в светлината — ние, които я виждаме всеки ден, без да се замислим. Можехме да сме родени със сенчести души, които живеят и умират в пурпурния мрак, без да знаят, че съществува нещо по-добро.“