Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
– Каза ли дали е забелязал нещо странно? – попита Гърни.
– Едно нещо. Ботуши до вратата. От онези, дето ги нахлузваш върху обувките. Да ти звучи познато?
– Пак тези ботуши. Боже. Това не е случайно. – Гърни се обърна към Родригес: – Капитане, знам, че не ми е работа да... да влияя на разпределянето на ресурсите, но... може ли да предложа нещо?
– Казвай.
– Бих препоръчал да занесете веднага ботушите на вашите хора в лабораторията, да ги държите там цяла нощ, ако трябва, за да направят всеки проклет химически тест за разпознаване, който могат.
– И какво да търсят?
– Не знам.
Родригес направи гримаса, но не толкова неприятна, колкото Гърни се опасяваше.
– Това е изстрел в тъмното, Гърни.
– Вече два пъти попадаме на тези ботуши. Преди да се появят пак, бих искал да знам защо.
Глава 69
Задънени улици
Андерсън, Хардуик и Блат бяха изпратени на местопрестъплението на "Буена Виста" заедно с екип за събиране на веществени доказателства, подбран от сержант Уиг, и екип с куче-следотърсач. Уведомиха патолога. Гърни поиска разрешение да придружи хората от Бюрото на местопрестъплението. Както можеше да се предположи, Родригес отказа, но все пак възложи на Уиг координирането и изпълнението на лабораторното изследване на ботушите. Клайн спомена нещо, че трябва да изготвят стратегия за контрол на щетите и съответно да планират пресконференция, и двамата с капитана се оттеглиха да се съвещават, оставяйки Гърни и Ребека сами в конферентната зала.
– Е, какво? – обърна се към него тя полуразвеселено, полувъпросително.
– Какво? – повтори той.
Тя сви рамене, хвърли поглед към куфарчето си, в което бе сложила фотокопията от рекламите на "Кармала".
Гърни предположи, че тя иска да разбере какво го бе смутило по-рано. Вече ѝ беше казал, че е трудно за обяснение, и все още не беше готов да говори за това, още не беше преценил евентуалните последици, ако разкриеше всичко, не беше обмислил вариантите за ограничаване на щетите.
– Дълга история – каза.
– Бих я чула с удоволствие.
– Много бих искал да ти я разкажа, но... сложно е. – Първата част беше по-малко вярна от втората. Зачуди се защо ли го каза. – Може би друг път – усмихна се той.
– Добре – усмихна се и тя. – Друг път.
Тъй като нямаше шанс да се свърже пряко с лабораторните техници, нито друга належаща причина да се мотае около полицейското управление, Гърни се отправи към дома си в Уолнът Кросинг. Докато пътуваше, в главата му неспирно се блъскаха различни епизоди от деня.
Странното самопризнание на Болстън, вежливият и възпитан глас, излъчващ се от един дяволски ум, описващ как се е съгласил от любезност да изпълни искането на "Кармала"; обезглавяването на Савана Листън, което възпроизвеждаше обезглавената кукла на леглото, което пък възпроизвеждаше обезглавената булка. И гумените ботуши. Отново гумените ботуши. Наистина ли мислеше, че лабораторните тестове ще донесат потресаващо разкритие? Беше твърде изтощен, за да знае какво мисли наистина.
Обаждането, което получи от Шеридън Клайн, докато дояждаше купа спагети, само добави нови факти, без да допринесе за напредъка на случая. Клайн повтори информацията на Родригес след разговора с Лунц и спомена, че екипът с кучета-следотърсачи открили окървавено мачете в гориста местност зад бунгалото. Медицинският експерт определил приблизителния час на смъртта някъде в рамките на промеждутък от три часа, през които Лунц бе получил закодираното обаждане преди разсъмване.
В кариерата си Гърни бе имал много случаи, когато се бе чувствал изправен пред предизвикателство. Понякога, както при неотдавнашния ужас "Мелъри", вярваше, че човекът, отправил предизвикателството, може и да победи. Никога обаче не се беше чувствал толкова надхитрен. Разбира се, имаше теория за това, което ставаше, и кой може да стои зад него – цялата операция на Скард, в която "Хектор Флорес" набираше "лоши момичета" за смъртоносните наслади на най-извратените мъже на земята. Това обаче си оставаше само теория. А дори и да беше обоснована, тя далеч не обясняваше начина на действие при самите убийства. Не обясняваше невъзможното местонахождение на мачетето. Не обясняваше ролята на ботушите. Не обясняваше избора на местните жертви.
Защо се бе наложило да умрат Джилиан Пери, Кики Мълър и Савана Листън?
И най-лошото: без да знае защо тези три жени бяха убити, как щеше да предпази другите, които може би бяха в опасност?
След като се лута из едни и същи задънени мисловни улици, изтощен, около полунощ Гърни заспа.