Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
Измъкна се през шлюза и се отправи към брега. На теория миниатюрните реактивни двигатели на скафандъра би трябвало да му помагат да се придвижва без усилие във водата — също както и в космоса. Но дори с включени на максимална мощност маклийнови генератори масата си остава маса. Стен пърпореше към брега с мудната скорост на ферибот, което му осигури поне достатъчно време да зяпа наоколо.
Ако скалите пред него бяха пусти и безжизнени, същото не можеше да се каже за морето. Водорасли и подводни растения. Гъсти, бодливи храсталаци. Някакви пълзящи животинки, приличащи на раци. И трилобити, от едва забележими до… достатъчно големи да приличат на едри скорпиони.
С издигане на дъното той намали мощността и се потопи. На дълбочина от три метра обмисли предстоящите стъпки и преживя кратка среща с най-големия трилобит във вселената.
Дотук не бе доловил шумове от задействани взривни устройства, с каквито предполагаше, че ще е опасана станцията. Много добре. Може би все още чакаха да видят кой е дошъл. Съмняваше се устройствата да са свръхчувствителни — Императорът едва ли би искал завръщането му да е възвестено от експлозии. Също толкова малко вероятно бе да засичат движение. Такива устройства нерядко се активираха от съвсем неочаквани дразнители.
Следователно, ако имаше мини, те щяха да са от такъв тип, че да не затрудняват Императора и същевременно да разкъсат всеки нежелан посетител. Ключалка с визьор за ретината? Пръстов отпечатък? Едва ли, имайки предвид, че устройството е предназначено за употреба в продължение на векове.
Стен излезе на брега, прекоси прибоя и се озова на сушата. Безжизнена скала. Наоколо всичко бе в сиво и черно. Тъмен пясък по бреговата ивица. Стен забеляза нещо и се наведе, забравил за миг мисията. Имаше нещо зеленикаво в плитчините. Вероятно някакво растение. Водорасли? Не знаеше. Връщай се в морето, рече му той. Не знаеш какво може да стане тук.
Изправи се и пое към мястото, където вероятно бе разположена станцията. Според външните сензори въздухът бе напълно подходящ за дишане, макар че бе малко беден на кислород. Но той реши да не откопчава скафандъра.
Брегът не беше стръмен. Стен приклекна зад един камък и включи дисплея на шлема. Консултира се с картата, проектирана на лицевото стъкло.
Там трябваше да е вратата. В онази хлътнала скала. Стен пое нататък толкова безшумно, колкото позволяваше тромавият скафандър. Намираше се на трийсет метра. Смъкна бинокъла пред лицевото стъкло и огледа скалата. На два пъти спира, виждайки неща, които бяха или не бяха там.
При пълно увеличение обектът бе на не повече от метър от него. Погледът му пълзеше сантиметър по сантиметър по странната скална мозайка, търсейки притаен противник.
Ах, отвор с идеален овал. Нещо рядко срещано в природата.
Какво е това — ключалка?
На мястото, където би трябвало да бъде, ако към нея се приближи някой с размерите на Императора.
Оставаше му само да намери ключа.
Стен прекоси забързано последните метри. Очакваше всеки миг да чуе взрив. Нищо.
Той коленичи до ключалката и разкопча чантичката на пояса си. Докато обмисляше всичко на „Виктори“, бе сметнал, че ключалката ще е най-малкият проблем. Императорът не би могъл да кръстосва вселената, носейки някакъв сложен ключ. Поне той не би постъпил така, ако тази параноична операция бе под негово ръководство. Значи ключът трябваше да е нещо, което Императорът може да си подсигури или изработи за съвсем кратко време. Освен това ключът нямаше да е част от някаква сложна заключваща система, която може да се окаже съвършено непозната във времето, когато се завърне.
Стен извади един стандартен електронен шперц, каквито използваха в „Меркурий“. Постави вътре анализатора и за миг едва овладя импулса да запуши уши в очакване на неизбежния взрив. Анализаторът избръмча и му съобщи кода, който ще отвори вратата. Стен изтегли сондата, въведе кода през шперца и натисна копчето за потвърждаване…
… и вратата се плъзна нагоре. От изненада Стен едва не падна по гръб. Пред него в мрака се спускаше наклонена платформа.
Почака, докато сърцето му заби с нормални темпове. Извади фенерче от чантичката и проснат по корем, в случай че и тук има алармена система, насочи лъча надолу. Нищо. Надзърна. Пак нищо.
Надигна се и пристъпи бавно вътре, движейки се сантиметър по сантиметър, както тогава на Вулкан… преди много, много години…