Лудостта на владетелите [bg]

Главен медицински консултант на президента става един моден по онова време нюйоркски лекар, д-р Макс Джейкъбсън, който лекува множество знаменитости като например Труман Капоти и Тенеси Уилямс. Джейкъбсън, когото Кенеди нарича с прякора „Доктор Добре съм“, придружава Кенеди във Виена, където президентът трябва да се срещне със съветския лидер Никита Хрушчов. Има известно основание да се предполага, че лекарствата, които Джейкъбсън му предписва, имат вредни последствия за организма и през април 1975 г. Академичният съвет на щата Ню Йорк отнема лекарските му права, след като е обвинен в четиридесет и осем случая на непрофесионализъм.

Бихме могли да продължим с предположенията относно психичните и здравни проблеми на някои от американските президенти и през последните години. Така например изглежда, че Ричард Никсън има склонност към мегаломания. Той казва на един от спътниците си в президентския самолет, докато кръжи над Вашингтон и Белия дом: „Виж, виж всичко това! То е мое!“ Прибягването на госпожа Рейгън към астрологията става символ на управлението на един изключително популярен, но доста остарял президент, който никога не е имал голям интерес към държавните дела. Но без съмнение казаното дотук е напълно достатъчно, за да се убедим, че и в Страната на свободата заемащите най-високи постове не са лишени от недостатъци.

За разлика от тях Макензи Кинг, министър-председател на съседната на САЩ Канада, няма здравословни проблеми, но от дневниците му става ясно, че има психични отклонения, проявяващи се във вярвания в странни неща като спиритуализъм; викане на духове; некромантия. Всички тези увлечения доминират в личния му живот. Въпреки че опитите категорично да се отхвърли предположението, че тези вярвания са повлияли съществено върху политическите му решения, твърде е вероятно в някои случаи онова, което става в затворения му личен живот, да намира отражение и в обществената му дейност.