Изворът [bg]

— Поръчай си репродукция на статуята, татко. Ще бъде красива.

Питър Кийтинг избягваше темата. Но на един прием се видяха с Доминик и той я попита, макар че бе решил да не задава никакви въпроси:

— Наистина ли ще позираш за статуя за храма на Роурк?

— Да.

— Доминик, не ми харесва.

— Така ли?

— О, извинявай. Знам, че нямам право… Само че… Само че не искам да се сприятеляваш с Роурк. Не и с Роурк. С всеки друг, но не и с Роурк.

Тя прояви интерес:

— Защо?

— Не знам.

Почувства се неловко от любопитния й изучаващ поглед.

— Може би — измънка, — защото ми се е струвало несправедливо, че се отнасяш с такова презрение към неговата работа. Разбира се, аз бях доволен от твоето отношение, но ми се е струвало, че не е справедливо от твоя страна.

— Така ли, Питър?

— Наистина. Но той не ти харесва като човек, нали?

— Не, не ми харесва като човек.

Елсуърт Тухи не скри раздразнението си.

— Твърде неразумно от твоя страна, Доминик — каза й той, когато останаха насаме в кабинета й. Гласът му звучеше рязко.

— Зная.

— Няма ли да си промениш решението и да откажеш?

— Няма да си променя решението, Елсуърт.

Той седна и вдигна рамене. След малко се усмихна.

— Добре, скъпа, прави каквото си намислила.

Тя проследи с молив няколко реда на един лист, без да продума.

Тухи запали цигара.

— Значи е избрал Стивън Малъри за скулптурата — каза той.

— Да. Странно съвпадение, нали?

— Няма никакво съвпадение, скъпа. Няма такива съвпадения. Зад тях има основен закон. Макар да съм уверен, че на него не му е известен и че никой не му е помогнал при избора.

— Да разбирам ли, че одобряваш?

— С цялото си сърце. Всичко си идва по местата.

— Елсуърт, защо Малъри се опита да те убие?

— Нямам никаква представа. Не знам. Мисля, че г-н Роурк знае. Може би знае. Между другото, кой те избра да позираш за тази статуя? Роурк или Малъри?

— Не е твоя работа, Елсуърт.

— Разбирам. Роурк.

— Между другото казах на Роурк, че ти си убедил Хоптън Стодард да го наеме.

Ръката с цигарата за миг увисна във въздуха, после насочи цигарата към устата му.

— Така ли? Защо?

— Видях чертежите на храма.

— Толкова ли е добър?

— По-добър, отколкото можеш да си представиш, Елсуърт.

— Как реагира той, като му каза?

— Никак. Смя се.

— Така ли? Колко мило. Струва ми се, че скоро ще се смеят още много хора.