Шогун

— След това на всяка цена се качете на кораба заедно с лоцмана. Ако нашите моряци са там и корабът е в безопасност, върнете се до трапа и се престорете на припаднала. Това ще ни е сигналът. Но го направете на самия трап. — Торанага погледна към Блакторн. — Кажете му какво ще правите, но не и за припадъка.

Той се извърна, даде още нареждания на хората си и специални инструкции насаме на шестимата самураи. Когато свърши, Ябу го дръпна настрани.

— Защо изпращате варварина? Няма ли да е по-безопасно да остане тук? По-безопасно за вас?

— По-безопасно за него, Ябу-сан, но не и за мен. Той е добра примамка.

— Подпалването на улицата ще е още по-добра примамка.

— Да — съгласи се Торанага и помисли: по-добре Ябу да е на моя страна, отколкото на страната на Ишидо. Добре, че вчера не го накарах да скочи от кулата.

— Господарю!

— Да, Марико-сан?

— Много се извинявам, но Анджин-сан пита какво ще правим, ако корабът е в ръцете на неприятеля?

— Кажете му, че не го задължавам да тръгне с вас, ако не се чувствува достатъчно силен.

Блакторн едва се сдържа, когато тя преведе.

— Кажете на Торанага-сама, че не е редно вие да идвате, по-добре си останете тук. Ако всичко е наред, ще му дам знак.

— Не мога да направя такова нещо, Анджин-сан, заповедта на господаря е изрична — твърдо му отговори Марико. — Всеки негов план е мъдър.

Блакторн разбра, че споровете са безполезни. Проклето да е това тяхно магарешко високомерие! Но пък колко са безстрашни! И мъжете, и жените.

Беше я наблюдавал по време на нападението, с дългия почти колкото самата нея меч, готова да се бие на живот и смърт за Торанага. Видя как умело си служи е меча и макар че Бунтаро уби нападателя, тя бе улеснила задачата му, като го принуди да отстъпи назад. По кимоното и още имаше кръв, на места бе изпокъсано, а лицето й беше прашно.

— Откъде знаете да си служите така с меч? — попита я той, докато бързаха към пристанището.

— Жените самураи отрано се учат да използуват ножове, за да могат да защищават честта си и честта на господарите си — показа му тя камата, скрита в гънките на пояса й. — Някои от нас обаче — не всички — се учат също да използуват меч и копие. Има бащи, които смятат, че и синовете, и дъщерите им трябва да са подготвени да се сражават за господарите си. Разбира се, едни жени са по-войнствени от други и дори обичат да влизат в бой редом със съпрузите или бащите си. Майка ми беше от тях. Те двамата с баща ми решиха, че трябва да умея да се бия с меч и копие.

— Ако капитанът на Сивите не беше застанал пред вас, първата стрела щеше да ви прониже — каза той.

— Щеше да прониже вас — уверено го поправи тя. — Но вие наистина ми спасихте живота, като ме съборихте на земята.

И като я гледаше, сега той си помисли, че не би искал да и се случи нещо лошо.

— Нека отида сам със самураите, Марико-сан. Останете тук, моля ви.

— Това е невъзможно, Анджин-сан.

— Тогава искам нож. Или по-добре — два.

Тя предаде молбата му на Торанага и той се съгласи. Блакторн пъхна един нож в пояса си, под кимоното, а втория завърза с парче коприна, което откъсна от кимоното си, с дръжката надолу, към вътрешната страна на ръката си, близо до китката.