Цивилна кампания

— Кат — измънка смутено Хюго, — та той е мутант. Едва ти стига до рамото. Гърбав е… не знам защо хирурзите не са коригирали това. Странен е.

— О, хирурзите са го рязали десетки пъти. Първоначалните му увреди са били много, много по-тежки. Избелелите стари белези от корекциите още си личат, по цялото му тяло.

Хюго я запна.

— По цялото му тяло?

— Хм. Така предполагам. Поне по онези части, които съм виждала. — Прехапа език миг преди да добави: „Горната половина“. Една напълно ненужна представа, включваща Майлс в леглото — съвсем гол и увит като подарък в чаршафите — и самата нея до него, бавно разучаваща релефа му, отвлече за миг вниманието й. Примигна да я прогони, с надеждата, че очите й не са се кръстосали. — Трябва да признаеш, че е симпатичен в лице. Очите му са… много живи.

— Главата му е прекалено голяма.

— Не, просто тялото му не е достатъчно голямо за нея. — Как беше стигнала дотам да обсъжда анатомията на Майлс с Хюго, между другото? Майлс не беше някой окуцял кон, който възнамеряваше да купи въпреки съветите на ветеринаря, по дяволите. — Както и да е, това въобще не е наша работа.

— Наша е, ако той… ако ти… — Хюго засмука долната си устна. — Кат… ако нещо те заплашва или някой те изнудва, или нещо друго, знай, че не си сама. Все ще намерим помощ отнякъде. Ти може и да си зарязала семейството си, но ние не сме те изоставили.

„Толкова по-жалко.“

— Благодари ти за тази преценка на характера ми. — натърти тя. — Смяташ ли, че вуйчо ни лорд ревизор Вортис не е в състояние да ме защити, ако се стигне дотам? Или вуйна Вортис?

Василий се обади малко смутено:

— Сигурен съм, че вуйчо ви и вуйна ви са много мили хора — в края на краищата нали ви прибраха с Ники в дома си, — но ми беше дадено да разбера, че и двамата са от типа на отнесените интелектуалци. Възможно е да не разбират опасността. Моят информатор твърди, че изобщо не ви пазят. Позволяват ви да ходите където поискате, когато поискате, съвсем безотговорно, и да влизате в контакт с разни съмнителни персони.

Въпросната „отнесена“ вуйна беше един от водещите бараярски експерти по всички кървави детайли на политическата история от времето на Изолацията, владееше писмено и говоримо четири езика, имаше око за подробностите, достойно за анализатор от ИмпСи — професия, с която в момента се занимаваха четирима от бившите й студенти — и имаше тридесетгодишен опит с млади хора и с проблемите, които сами си навличат. Колкото до вуйчо Вортис…

— Анализът на грешки определено не ми звучи като отнесена научна дисциплина. Особено когато включва и многогодишен опит в разследване на саботажи. — Пое си въздух, с намерението да се разпростре по темата.

Василий стисна устни.

— Столицата се слави с нездравословната си атмосфера. Твърде много богати, влиятелни мъже — и техните жени — с твърде малко задръжки в апетитите и пороците си. Ворбар Султана е опасно място за едно малко момче, особено когато майка му се впуска в… любовни авантюри. — Екатерин още пелтечеше вътрешно по повод на последното, когато Василий сниши глас и добави с тон на едва сдържан ужас: — Дори чух — така говорят хората, — че тук, във Ворбар Султана, имало един лорд от висшата ворска каста, който преди бил жена, и й трансплантирали мозъка в мъжко тяло.