Черното ехо

Бош окачи репродукцията в антрето, близо до входната врата, и от време на време спираше да я погледа, когато влизаше вкъщи след уморителната работа. Тя не престана да го очарова, както и да възкресява спомена му за Еленър Уиш. Тези тъмни краски, тази крещяща самота. И мъжът, който седеше там с лице в сянката. Аз съм този мъж, щеше да си мисли Хари Бош всеки път, когато погледнеше картината.