Пламъци
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъци». Краткое содержание книги:
— За какво да го оставиш. Джоди? — Кий приклекна до нея. — За какво да го оставиш?
Лара позвъни на 911. За втори път от дванайсет часа насам поиска две линейки — една за Джоди, друга за Рандъл. После се върна на мястото си до Джоди и нави маншета за мерене на кръвното около горната част на ръката й.
— Сигурно е дошла веднага след мен — обясни на Кий. — Паднала е точно там, където стоеше, преди да изляза.
— Не можех да го оставя да каже за Кларк — Джоди се бореше с всяка дума.
— Не говорете, госпожо Такет — промълви тихо Лара. Свали маншета и впи пръсти в китката на Джоди, за да провери пулса й. — Скоро ще пристигне помощ.
— Какво за Кларк? — Кий придържаше с длан тила на Джоди. — Какво е знаел Рандъл Портър за Кларк, което не си искала да разкаже?
— Кий, моментът не е подходящ. Тя е много зле.
— Пръснала е мозъка на мъжа ти! — изкрещя на Лара. — Защо, по дяволите? Искам да знам какво е подтикнало майка ми към убийство. Ти имаш ли представа?
— Разстройваш пациентката ми — отвърна напрегнато.
— Господи! Значи знаеш. Какво е то?
Тя мълчеше.
Той погледна към Джоди и осъзна, че тя свирепо се напъна да сподели нещо, преди да е станало късно.
— Джоди, какво е то? Да не би да е знаел нещо за удавянето на Кларк? Да не би да е било политическо убийство под формата на злополука? Кларк знаел ли е, че Портър е още жив?
— Не. — Джоди умоляващо изви очи към Лара. — Кажи му.
Лара бавно поклати глава, после кимна решително.
— Не. Не.
— Лара, за бога! Той ми беше брат. — Кий протегна ръка през Джоди и улови брадичката на Лара, за да обърне лицето й към себе си. — Какво знаеш, което аз не знам? Какво е знаел Портър, което е представлявало такава заплаха за Кларк, та дори и мъртъв? Каквото и да е, заради това Джоди не те искаше в Идън Пас нали? Страхуваше се, че ще издадеш тайната.
— Портър… — изхриптя Джоди. — Портър беше…
— Не, госпожо Такет — замоли я Лара. — Не му казвайте. С това нищо няма да се промени, само ще му причините болка. — Погледна Кий. — Не я питай. То я съсипа. Заради него извърши убийство. Забрави го. Умолявам те, Кий, забрави го.
Апелите й увиснаха във въздуха. Той се надвеси над Джоди, докато лицето му беше на една педя от нейното.
— Портър беше какво? Кроял е нещо с Кларк? Да не би Кларк да е бил замесен в някаква политическа машинация, от която не е могъл да се изклинчи? Незаконна сделка за оръжие? Може би наркотици?
— Не.
— Кажи ми, Джоди — настоя тихо той. — Опитай се, моля те. Кажи ми. Трябва да знам.
— Рандъл Портър беше…
— Да, Джоди? Какво?
— Не, Кий. Моля те. Моля те.
— Млъкни, Лара. Рандъл Портър беше какво, Джоди?
— Любовник на Кларк.
Няколко секунди Кий не помръдваше. После рязко вирна глава и впи поглед в очите на Лара.
— Брат ми и Портър?
Лара се смъкна до стената. Предпочиташе тайната, която безумно бе жадувала да разкрие цели пет години, сега да бе умряла с Джоди Такет, за да не гледа как по лицето на Кий се разлива мъчително разочарование, подобно на разплискано черно мастило.
— Били са любовници? — Гласът му беше станал крехък и сух като стар пергамент. Късаше се на всяка дума.
Тя кимна покрусено.
— Онази сутрин във Вирджиния брат ми е бил в леглото с Портър, а не ти. Ти си ги заварила.
По бузите й се стичаха сълзи. Избърса ги с юмрук.
— Да.
— Господи! — изруга и стисна зъби. — О, господи! — подпря лакът на свитото си коляно, зарови пръсти в косата си и похлупи челото с длан. Изкара няколко тежки мига в тази страдалческа поза.
Накрая вдигна глава и погледна към майка си.
— Кларк ти е признал всичко, нали?
— Когато даде…
— Когато е купил мястото за Лара — подсказа Кий. Джоди кимна незабележимо. Очите й плуваха в сълзи. — поискала си да знаеш защо ще прави такива щуротии за жената, провалила живота му. Той не е издържал и ти е казал. Сигурно си го проклела или си се отрекла от него. И той се е самоубил.
От гърдите на Джоди се изтръгна ужасен звук.
— Кий, пощади я — прошепна Лара.
Но той съвсем не бе настроен да я изтезава. Провря ръце под нея и я вдигна до гърдите си. Тя изглеждаше мъничка и безпомощна в яката му прегръдка, жената, която намести красота, с ум, се бе домогнала до прочутия плейбой от Идън Пас, която бе подтикнала Фъргъс Уинстън към криминални престъпление, за да потърси отмъщение и десетилетия наред, внушавала боязлива почит у своите подчинени, а в цял град безусловна вярност.