Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Ако онзи ни връхлети — сподели опасенията си Талия, — никой никъде няма да се върне.
Каран не я чуваше, можеше да мисли само за едно.
— Лиан е някъде там, горе. Знам.
Шанд и Мендарк се домъкнаха на издатината със зачервени лица. Осейон се катереше ловко зад тях въпреки огромната си раница. Каран удостои Мендарк с нехаен поглед, но щом видя колко задъхан е Шанд и колко са посивели устните му, скочи тутакси. И Талия се взираше угрижено в него.
— Как си, Шанд?
— Не се безпокойте, няма да умра. Ще си почина тук при Каран. Краката ми са забравили що е планина, а коремът ми още къркори.
Мендарк, Талия и Осейон продължиха нагоре.
— Шанд, много окаян вид имаш.
— Бил съм и по-добре през живота си. Но стига сме обсъждали какво ми е. Скоро ще бъдем в Катаза.
— Да, там е и Лиан…
— Може би — опита се да я вразуми той. — Не припирай! Не знаем какво се е случило през последните месеци. Сега ме слушай внимателно. Каран, често размишлявах над твоята роля във всичко това. У тебе има нещо необичайно, далеч надхвърлящо твоята неправилно развита дарба. Ти си тук, защото така е отредено. В Катаза ще настъпи някаква развръзка, но каквато и да е тя, ти ще си застрашена. Пази се.
Каран не си представяше какво може да я разтревожи, щом стигнат до целта си.
— Да, щом казваш.
Шанд млъкна. „Не я интересува нищо, освен прегръдката на нейния любим. Е, помня как и аз бях такъв. Желая й да получи каквото иска. Нима някой заслужава повече от нея да се сбъднат мечтите му? Дано Лиан е способен да я оцени…“
След два дни се изкатериха по последните, най-стръмни скали, стъпиха на някогашния морски бряг и видяха извисяващите се планински върхове на Катаза. Но се натъкнаха и на изненада.
На пътя им неподвижно стояха шестима аакими. Талия и Осейон спряха като заковани.
— Не са настроени враждебно — рече Каран. — Аз ще отида при тях.
— Засега стой, където си — възрази Мендарк. — Разперете ръце, да се види, че са празни.
След малко и аакимите повториха жеста на добронамереност.
— Тръгваме към тях, но полека — нареди Мендарк.
Щом доближиха, Каран зърна две познати лица — Селиал и Малиен, майката на Раел, която не бе срещала от години. Втурна се към нея.
— Малиен… Толкова ми е мъчно. Аз съм виновна.
Хвърли се в краката й.
— Каран… — По-възрастната жена я изправи, прегърнаха се. — Ах, моят Раел! Такива надежди имах. Но той доказа, че е истински потомък на Елиенор.
Другите пътешественици спряха до тях.
— Аз съм Селиал — представи се белокосата жена. — Говоря от името на Синдиците и на всички аакими. Добра среща, Каран.
Тя назова останалите — Зара, Шала, Йенис и Баситор. Каран представи своите спътници.
— Няма да разпитвам кой каква работа има тук — продължи Селиал. — С далекогледите си видяхме, че дойдохте от различни посоки. Първо ще ви обясня какво става при нас. Ще бъда откровена до грубост. Нашата история е печална. Тенсор си присвои Огледалото и се заключи в Голямата кула, след като отказа да се подчини на Синдиците. Отрече се и от произхода си на ааким. Според нас е открил тайната на порталите и в момента създава нов. Той се е побъркал, но интелектът му се е съхранил. Нямаме сили нито да му попречим, нито дори да проникнем при него. Боя се, че ни предстои скорошна гибел. Ако решиш да ни помогнеш, Мендарк, може и да наклониш везните в наша полза.
— Интересите ни съвпадат — увери я Мендарк. — Ще направя каквото мога.
Каран едва се стърпя, докато свърши размяната на любезности. Но не успя да каже нищо, Селиал я възпря с жест.
— Преди да обсъдим затрудненията си, имаме да уредим недовършени дела с Каран. Застани пред мен.
Уплашената Каран се подчини. Селиал впери в нея суровия поглед на съдница.
— Длъжна съм да те осведомя, че преди три дни в твое отсъствие Синдиците подновиха процеса срещу тебе. Установихме, че едно от обвиненията е обосновано — донесла си Огледалото в Шазмак, но не ни го даде. Както знаеш, това деяние се наказва със смърт. Стигнахме и до извода, че по незнаен начин си успяла да заблудиш Синдиците.
Каран падна на колене. Не можеше да повярва, че тъкмо това ще я сполети в Катаза. Селиал й даде знак да се изправи.
— Ние обаче те оправдахме по първото обвинение, след като обмислихме по-късните произшествия, свързани с Огледалото. Ясно е, че за разлика от нас ти си разбирала кое е за наше добро. А по второто обвинение не можем да ти отредим наказание, защото подобно нещо се случва за пръв път. Изискваме от тебе само да признаеш как го постигна, за да бъде вписано в нашите Предания.