Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
Голите им крака размазваха локвата кръв, която течеше от раната, по пода.
Карлиньос предвиждаше всеки начин, по който Хадли можеше да го атакува в следващата секунда — и всеки от тях завършваше с ножа му, който разкъсва сухожилията на ръката му, обезоръжава го, после разкъсва и сухожилията на краката му, за да го накара да падне и да го намушка в стомаха.
Щеше да умре тук.
След което видя другия начин, по който боят можеше да свърши — не пътя на ножа, а пътя на маландрагем. Кой би се сетил да се защити с бразилско джиу-джицу на бой с ножове? Карлиньос захвърли ножа, който се заби в дървената стена на съдебната зала с леко потрепване. Очите на Хадли го проследиха и Карлиньос използва момента, за да пристъпи напред неочаквано, да блокира замахването му с две ръце и да прекърши ставата на лакътя му.
Звукът от изпращялата кост сякаш отекна в съдебната зала. Ножът падна от ръката на Хадли.
Карлиньос изви счупената ръка зад гърба му. Двамата се озоваха притиснати един към друг по-близо от любовници. Карлиньос вдигна ножа от пода и с едно движение го заби в гърлото на Хадли и го извади настрани, през югуларната вена.
Цялата зала скочи на крака.
На лицето на Хадли се изписа лека изненада, после — разочарование. От ужасяващата рана на шията му бликаха струи кръв, а ръцете му махаха в безполезен опит да отблъснат смъртта. Карлиньос го пусна бавно на земята и го остави да се дави и да трепери в разширяващата се локва от кръвта му.
После изрева. Изпъна гръб, сви юмруци и изрева. Срита дървената галерия — отново и отново, и отново — после заби юмрук в стената. Изрева. Обърна се към семейството си, завъртя глава, за да се отърси от капките пот, и нададе победен рев.
Марина скри лице в шепите си. Не можеше да понесе гледката. Това беше Карлиньос. Винаги е бил такъв.
Хадли вече бе притихнал неподвижно. Втори глас проряза тишината в съдебната зала — протяжен, отчаян писък, толкова необуздан и нечовешки, че не беше ясно откъде идва, докато Джейд Сун не се изправи и не се хвърли към преградата на скамейката. Дънкан я сграбчи в ръцете си и я притисна към себе си. Тя продължи да надава съкрушени, несвързани викове на неутешима мъка и загуба. Секундантите на Макензи пристъпиха на ринга и покриха тялото.
— Случаят е приключен — надвика шумотевицата съдия Мишра. — Съдът се оттегля.
Хейтор и Мариано се опитаха да отведат Карлиньос обратно към стаичката, от която беше излязъл, но той се откъсна от ръцете им, изправи се с лице към семейство Макензи и отново изрева. По тялото му се стичаха капки кръв, примесена с пот. След това той вдигна показалеца си и го насочи обвинително към Джейд Сун. После — към Брайс Макензи.
Марина се чувстваше, сякаш ще умре.
— Секунданти, овладейте защитника! — извика съдия Ал-Ашмави.
Хейтор и Мариано уловиха Карлиньос — по един за всяка ръка — и го повлякоха насила към вратата. Джейд се изплю към него. На Луната, всичко пада по-бавно и стига по-надалеч. Храчката улучи Карлиньос по рамото. Той се обърна и изрита локвата кръв към нея. Капките опръскаха лицето ѝ и застаналите до нея членове на семейство Макензи.
— Изведете го оттук! — изкрещя Рафа.
Марина вече беше избягала от съдебната зала. Облегна се на стената на един от тунелите с надеждата, че студената, стабилна повърхност ще успокои световъртежа и гаденето ѝ. Покрай нея пребягаха няколко охранителя, които придружаваха семейство Корта към превозните им средства. Коридорите, по които двете семейства вървяха, бяха разделени от стъклена преграда. Остриетата на Макензи се бяха скупчили около тях, но Марина видя как Дънкан протяга ръка, за да избърше капките кръв от лицето на мащехата си.
— О, Карлиньос — прошепна тя. — Можех да те обикна.
Първият екстрактор на Корта Хелио угасна десет минути след победата на Карлиньос в Съда на Клавиус. Тридесет секунди по-късно угасна и вторият. В рамките на три минути, целият фронт по северната граница на Морето на дъждовете бе изключен.
Спътниците на Рафа, Лукас, Карлиньос и Хейтор, които тъкмо пътуваха в кораба „Пустелга“ на ВТО, дадоха сигнал за тревога. Сомбра извести Уегнър, който тъкмо се возеше на влака към Хипатия. Бейжафлор и Хети сигнализираха на господарките си, които пътуваха с такси към апартамента на Ариел в Меридиан.
Атакуваха Корта Хелио.
Сумата за наем на кораб на ВТО бе солена дори по стандартите на Драконите, но Рафа знаеше, че независимо от резултата от боя в Съда на Клавиус, ще трябва да заведе семейството на безопасно място веднага, след като приключи. Когато корабът кацна на площадката в Жоао де Деус, западният и източният фронт в Морето на дъждовете, както и централният в Морето на яснотата вече бяха извън строя.