Черният ангел [bg]

Чух ги и аз, а Уолтър се разлая ентусиазирано. Вече се бе научил да реагира на предупредителните сигнали на сензора за движение на портата. Надникнах и видях колата им да спира на същото място. След като Рейчъл си тръгна, бях отворил оръжейния сейф и извадил оттам нужното. Един пистолет стоеше на масичката в коридора, втори държах в кухнята. Третия и най-големия — смит десетка — се опитвах да държа винаги подръка. Едрият свещеник излезе от колата и тръгна към мен, вторият също излезе, но остана до нея.

— Пътя ли загубихте? — запитах и отворих вратата.

— Пътя го загубихме още преди много години — изпъшка свещеникът. — Има ли някъде наблизо свястно място, че да похапнем? Направо загивам от глад.

Заведох ги в заведение на име „Голямата загубена мечка“ — тъкмо отиваше на подхвърлените при завръщането им приказки. Иначе аз „Мечката“ си я харесвам отдавна. Първо, там не са претенциозни, второ, готвят вкусно и евтино, аз пък нямах никакво намерение да се прецаквам със скъпи манджи за двама тарикати монаси. Поръчахме печени пилешки крилца, бургери, пържени картофки. Рийд бе впечатлен от избора на бира и си поръча някаква вносна английска, дето изглеждаше като че са я бутилирали още по Шекспирово време.

— Изглежда, бързо са ви захапали угризения за спестената истина, а? — попитах с усмивка. — Къде точно стана?

Рийд метна отровен поглед на колегата Бартек.

— Гласът на шибаната ми съвест се обади някъде след първия „Бургер Кинг“ — отвърна по-старият язвително.

— Е, не беше както по пътя за Дамаск — включи се и Бартек. — Обаче и вие не сте апостол Павел[34], нали? Прилика има някаква само в гневливия ви темперамент.