Пръстът, който те сочи [bg]

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него дори когато остарее“ (Притчи глава 22, стих 6). Не хранех прекомерни надежди, но мислех, че след време ще го уредя на правителствена служба и накрая ще му предам знанията си по криптография, та да е полезен и сам да си пробива пътя. Плановете ми се осъществиха изцяло: колкото и бързо Матю да усвояваше науките, знаех, че може да напредва още по-стремително. Признавам си, това разпалваше желанието ми той да отива още по-далеч, и нерядко губех самообладание, когато построяваше фраза погрешно или се луташе в прости математически задачи. Но вярвам, той знаеше, че гневът ми произтича от обич и честолюбиви намерения за бъдещето му, затова винаги и във всичко се стремеше да заслужи похвалата ми.

Понякога дори се трудеше прекалено усилено, но въпреки това аз не преставах да го пришпорвам, а в същото време единственото ми желание бе да го помоля да си почине и да поспи или пък да го възнаградя с някакъв знак за обичта ми към него. Веднъж станах през нощта и го заварих захлупен върху бюрото ми. Всички книжа бяха в пълен безпорядък, свещта беше капала върху записките ми, а чаша с вода се беше разляла върху недовършено от мен писмо. Изпаднах в ярост, бидейки по природа извънредно акуратен човек, мигом го тръшнах на пода и го набих. Той не възрази с нито дума, нищо не каза в своя защита, а прие наказанието си покорно. Едва по-късно (и не от него) узнах, че прекарал без сън цяла нощ в опит да реши логическа задача, която му бях възложил, и накрая заспал от изтощение. Беше ми много тежко да не го помоля за прошка, да не отстъпя пред чувствата си. Предполагам, че не е отгатнал моето разкаяние, защото стига само чрез най-бегло съмнение да се подкопае пълното подчинение, властта на авторитета ще бъде изгубена завинаги, а от това ще пострада по-слабият. Виждаме го на всяка крачка.

Естествено, беше ми известно, че Матю се познава с хора, притежаващи подозрителни възгледи, граничещи с бунтовничество, и не можех да се въздържа да се възползвам от случая, та да му възлагам малки поръчки и събиране на слухове. В това често неприятно и срамотно задължение той се оказа безценен, тъй като беше едновременно умен и наблюдателен. За разлика от мнозина, на които ми се е налагало да разчитам — повечето разбойници, крадци и слабоумни, чиито думи не могат да се приемат на вяра, — Матю много скоро извоюва пълното ми доверие. Виках го при себе си, когато бях в Лондон, а от Оксфорд му пишех през ден, тъй като намирах вдъхновение в компанията му и тъгувах по него, когато бивахме разделени, както, надявам се, и аз съм му липсвал.