Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
— Да не прекаляваме.
Да видим какво ще ме попита сега. Ще доразвие ли мисълта си докрай?
— Аз се подчинявам единствено на „тях“, Мак.
Не се получи. Току-що достигна границите на интелекта си. Не трябваше да му разкривам повече, отколкото на „тях“. Той е просто един убиец. Специалист в професията си, безспорно, но нищо повече. Не е способен да се абстрахира от собствените си проблеми.
— Знам това, Матаморос.
— Накрая ще ме ядосате с вашия Матаморос. Мак, напълно способен съм да ви убия. Обикновено действам само по заповед.
— Но за мен ще направите изключение.
— Да. Колкото до заповедта, „те“ вече ми дадоха една.
Която очаквах. И която вие несъмнено също сте очаквали.
— Да елиминирате Гантри и канадката. Да свършите работата, която Милан не можа свърши.
— Ще се опитате ли да ми попречите, Мак?
— Имам ли такава възможност?
— Не.
Хеликоптерът се стрелна надолу в нещо, като смъртоносен лупинг, но за щастие контролиран. За разговор и дума не можеше да става — Макартър имаше усещането, че сърцето му засяда между зъбите. Нямаше никаква възможност да спре ракетата, изстреляна срещу Гантри и Зенаид Ганьон. Не бе намерил никакъв начин.
Каквато и да е стратегията на Гантри. Дори и да е същата, която бе прозрял. И каквито и да са последствията от нея.
Глупаво, наистина.
5
Групата, водена от Пат Хенеси, бе пристигнала в Капит.
Самолетът кацна на трийсетина километра източно от града. Останалата част от пътя изминаха с моторна лодка по Ражанг. Хенеси бе убеден, че нито една Мравка не е могла не само да ги проследи, но и да съобщи за заминаването им от Австралия. Съгласно евакуационния план онези, които бяха напуснали Гуадалканал, още с пристигането си в Бризбейн се пръснаха по посока на Сидни, Мелбърн, Аделаида, Фриймантъл, Пърт и други по-малки градове, изгубени сред просторите на обширния австралийски континент. Прегрупирането на екипа, определен да замине за Борнео, се извърши в пълна тайна за най-голяма радост на Пат, очарован от удалата му се възможност да си поиграе на стражари и апаши.
Ли Ванг, специалистката по информатика, Пийт Карстов и Бабу се инсталираха в кабинета още с пристигането си, замествайки Гантри в приемането на съобщенията на старите лели. Съобщенията оредяваха и това според Зенаид бе признак, че досието на Мравките не след дълго ще е окончателно попълнено.
Лавиолет се чувстваше прекрасно. От раните му бе останал само спомен. Можеше да заеме мястото си в своя хокеен отбор още със завръщането си в Канада.
— Ако изобщо някога се завърнем в Канада — промърмори Зенаид.
— Не ме карай да се смея! Разбрах, че Гани има план, който не може да не успее.
— Не го наричай Гани, Лавиолет. Нервираш ме.
— Май си в лошо настроение, а?
Да. И дори в ужасно лошо. През последните четирийсет часа Гантри не се отделяше от компютрите си. Отсъствието му едва ли би се чувствало по-малко, ако се намираше, да речем, на Северния полюс. Освен това избягваше всички въпроси за „плана, който не може да не успее“. „Нямам време“, бе единственият му отговор. Добре. Той не означаваше задължително, че е прекалено тъпа, за да разбере, но основната идея явно включваше подобен нюанс. Това силно я бе по дразнило. Упрекна се заради раздразнението си и в резултат се ядоса още повече, но този път на самата себе си. Аз съм чисто и просто една друсла; не ме бива за нищо. Намерих си гадже, каквото едва ли има второ на планетата, и изведнъж ни в клин, ни в ръкав реших, че дори и през ум не бива да ми минава мисълта да живея с него. И от която и страна да разглеждам проблема, стигам все до същото заключение. При това тук, при ибаните, ужасно много й харесваше — утежняващо вината обстоятелство! А и се безпокоеше за дядо Ганьон, от когото нямаше никакви вести… — Той е във Франция.
Тя втренчено изгледа Лавиолет.
— Откъде знаеш?
— Пат Хенеси и старите лели са му осигурили сигурно убежище. В Канада не беше достатъчно безопасно за него.
Нов гневен изблик на Зенаид.
— Гантри знаеше ли за това?
— Не. Решението са взели старите лели. Гани… искам да кажа, Гантри… помолил просто да го закрилят. Така, както бе помолил да закрилят Алекс Дьошарм и моето семейство. И всички други.
— Кои други?
Лавиолет сви рамене. Не разполагал със списък. Според него това станало още в самото начало. Горе-долу по времето, когато разбрали, че Мравките ги преследват с яхтите си. Гантри го предупредил, че съществува опасност да посегнат на родителите и на сестрите му — както на тези в Монреал, така и на двете по-малки, които живееха все още в Мисиками — и че се налагало да се вземат предпазни мерки. Какъвто бил случаят и е дядо Ганьон. Така че той, Лавиолет, последвал примера на Зенаид: убедил близките си да потърсят сигурно убежище, тоест да се съгласят старите лели да им намерят такова.