Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Кийри отказа дори да го погледне. Той я видя да свива презрително устни. С крайчеца на окото си Ферагас зърна сълзите в очите на Карамон, поколеба се за миг и се намръщи, преди също да се извърне.
— Всъщност, няма значение — продължи Карамон, — дали ми вярвате или не. Можете да се избивате един друг за ключа, ако желаете, защото аз ще потърся свободата по свой начин.
Сега Кийри го погледна с широко отворени от изненада очи. Тълпата бе станала на крака и приветстваше минотавъра, който обикаляше арената и размахваше тризъбеца над главата си.
— Ти си луд! — прошепна тя, страхувайки се да говори високо. Погледът й се насочи многозначително към Рааг. Както винаги жълтеникавото тяло на великана-човекоядец запречваше единствения изход.
Невъзмутим, Карамон стрелна очи в същата посока, а лицето му остана все така безизразно.
— Нашите оръжия са истински, приятелю — каза дрезгаво Ферагас. — А твоите не!
Исполинът кимна, но не отговори.
— Не прави това! — Кийри се приведе към него. — Ще ти помогнем да импровизираш нещо на арената. М-мисля си, че никой от нас всъщност не е повярвал на Тъмния. Но трябва да признаеш, че опитът ти да ни накараш да напуснем града, изглеждаше доста странен. Ние си помислихме, както твърдеше и той, че искаш наградата и всички почести само за себе си. Виж, престори се, че си тежко ранен още в самото начало. Направи така, че да са принудени да те изнесат. Довечера ще ти помогнем да избягаш…
— Няма да има никакво довечера — каза Карамон тихо. — Нито за мен, нито за който и да е от нас. Не разполагам с много време. Не мога да ви обясня. Моля ви само за едно — не се опитвайте да ме спрете.
Ферагас си пое дъх да каже нещо, но думите замряха на устните му, защото в този момент земята бе разтърсена от един по-силен трус.
Този път всички го усетиха. Арената се люшна върху подпорите си, мостовете над Ямите на смъртта изскърцаха, земята се надигна и едва не събори Червения минотавър. Кийри се вкопчи в Карамон. Ферагас разтвори широко крака като моряк на борда на кораб в бурно море. Тълпата по скамейките изведнъж се смълча, чувствайки как всичко под нея се тресе. Някои чуха припукването на дървените летви и изпищяха от страх. Други станаха на крака. Но трусът спря така бързо, както и беше дошъл.
Всичко беше тихо, прекалено тихо. Карамон усети как настръхва, всяко косъмче по тила и по тялото му. Не се чуваше нито птича песен, нито кучешки лай. Тълпата бе притихнала и чакаше в ужас. „Трябва да се махна оттук!“, реши исполинът. Вече не се интересуваше от приятелите си. Нищо не го интересуваше вече. Имаше една-единствена цел — да спре Рейстлин.
И трябваше да действа веднага, преди следващия трус и преди хората да са се опомнили от този. Карамон се огледа бързо и видя Рааг да стои до изхода. Жълтеникавото петнисто лице на великана-човекоядец беше изкривено от недоумение, бавният му мозък се опитваше да разбере какво се е случило. Изведнъж до него се озова Арак и обходи с очи арената, може би се молеше да не се налага да връща парите на клиентите си. Хората по трибуните започнаха да сядат по местата си, но не бяха малко и онези, които продължаваха да се оглеждат неспокойно.
Карамон си пое дълбоко въздух, сетне сграбчи Кийри, повдигна я във въздуха и запрати уплашената жена право към Ферагас, при което и двамата се търкулнаха на земята.
Когато ги видя да падат, Карамон се завъртя, изстреля могъщото си тяло към Рааг и го блъсна с рамото си в корема, влагайки цялата си сила, която бе натрупал при многобройните си тренировки. Това беше удар, който би убил човек, но в случая успя само да изкара въздуха на великана-човекоядец. Инерцията от устрема на Карамон запрати и двамата в каменната стена.
Докато Рааг се опитваше да си поеме въздух, исполинът се вкопчи отчаяно в голямата му тояга и му трябваше още само миг, за да я измъкне от ръцете му, но огромното чудовище успя все пак да я задържи. Рааг изрева побеснял и стовари двете си масивни ръце под брадичката на Карамон, запращайки го с удара си чак в средата на арената.
Исполинът се строполи тежко там и известно време не виждаше нищо друго, освен небето и арената, които се въртяха непрестанно около него. Замаян от удара, войнът се довери на бойния си инстинкт. Зървайки някакво движение отляво, Карамон се претърколи настрани точно в мига, в който тризъбеца на минотавъра се заби там, където секунда по-рано беше дясната му ръка. Той чу червеният звяр да изръмжава в животинска ярост.
Карамон се изправи с усилие на крака, тръсна глава, за да прогони замайването, но знаеше, че не може да се надява да избегне втория удар на противника си. В следващия миг между него и Червения минотавър изникна едно черно тяло. Проблесна стоманено острие и Ферагас блокира удара на тризъбеца, който щеше да довърши Карамон. Карамон отстъпи, залитайки назад, за да си поеме въздух и почувства хладните ръце на Кийри да го подкрепят.