Гай-джин (Част II)

— Съветът гласува четири на един срещу моето предложение против посещението на шогуна. Разбира се, че визитата му е огромна грешка, Анджо не може и не желае да види това. Сегашният Съвет ще гласува по всеки въпрос, както поиска той. Нобусада е марионетка, докато не навърши след две години осемнайсет, когато официално ще може да осъществи много промени и да реши проблемите, стига да иска. С това отговарям ли на всичките ти въпроси.

Огама се намръщи изненадан, че противникът му е толкова откровен.

— Ти каза „на четири очи“, Йоши-доно, какво искаше да споделиш с мен насаме, за което, разбира се, ще осведомя съветниците си, а ти твоите?

— По-добре е някои тайни да се споделят между господарите, отколкото… — добави Йоши преднамерено — отколкото с определени подчинени.

— Е и? Какво означава това?

— Ти имаш съгледвачи-васали — зад моите порти, нали? Как иначе си разбрал, че пристигам? Сигурно не мислиш, че и аз имам хора тук и съгледвачи зад твоите зидове?

Лицето на Огама потъмня още повече.

— Какви тайни?

— Тайни, които трябва да пазим. Например, че Анджо е много болен и ще умре до една година — или поне ще му се наложи да се откаже от поста си. — Йоши забеляза проблясък на непосредствена заинтересованост, която Огама не успя да сдържи напълно. — Ако искаш доказателство, ще ти кажа по какъв начин могат да го потвърдят твоите съгледвачи.

— Добре, благодаря ти — рече Огама, отбелязвайки си незабавно да предприеме действие, без да чака напътствия. — Иска ми се да узная средствата, които доказват тази приятна новина. Е?

Йоши заговори съвсем тихо:

— През тази година — ако ние се съюзим — лесно ще осигуря назначаването ти за старейшина. После съвместно ще одобрим останалите трима.

— Съмнявам се дали някога ще се споразумеем, Йоши-доно — рече Огама с крива усмивка, — нито за Съвета, нито кой от нас да стане тайро. Водачът.

— О, но аз ще гласувам за теб.

— Защо ще правиш подобна глупост? — запита Огама слисано. — Знаеш, че веднага ще срина твоя шогунат.

— Такъв, какъвто е, да. Съгласен съм да го унищожим. Иска ми се да го сторя сега. Ако имах власт, щях да го направя още сега и да осъществя реформи — съвместно с мнението на съвет от всички даймио, включващ и външните господари. — Йоши забеляза, че удивлението на Огама нарасна, и разбра, че печели. — Но не мога, трябва да чакам, докато Анджо се оттегли или умре.

— По-добре по-скоро, отколкото по-късно, нали? Ако той е циреят на топките ти, срежи го! И двамата сте в замъка в Йедо, нали?

— Това би хвърлило страната в гражданска война, която не желая, никой от даймио не я желае. Съгласен съм, че шогунатът и Бакуфу трябва да се преустроят из основи — твоите и моите възгледи почти съвпадат. Без подкрепата ти не мога да осъществя преустройството. — Йоши сви рамене. — Трудно е да го повярваш, но това е предложение.

Другият отговори:

— Щом Анджо се махне от пътя ти, можеш да правиш каквото си искаш. Можеш да примамиш Санджиро и глупака на Тоса, дори и двамата заедно, нали? Ако тримата се съюзите, с мен е свършено, а и с феодалното ми владение. После ще ги разединиш и ти поемаш властта. — Устните му се изкривиха в усмивка, която не приличаше на усмивка. — Или по-вероятно те ще се съюзят и ще те отцепят.