Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Той забеляза, че по стълбите са насядали много двойки, но всички останали бяха жени. Край стените обаче се бяха събрали предимно мъже, облечени в семпли дрехи. Някои от Изменниците носеха практични панталони и туники, а други предпочитаха дълги ризи от фино платно, пристегнати в кръста с колан. Той с изненада установи, че ризите се носят и от мъже, и от жени.
Никой не носеше ярки цветове. Лоркин предположи, че вносът на бои в града е затруднен, а при ограниченото пространство за отглеждане на култури бе отдадено предпочитание на растенията за храна.
Макар да се опитваше да фокусира вниманието си върху публиката, той не се сдържаше и от време на време хвърляше по някой поглед към Тивара. И всеки път установяваше, че тя го гледа. Но повече не му се усмихна. Изглеждаше замислена. И притеснена.
Най-накрая гласът на Риая се издигна над всеобщата глъч.
— Приключихме обсъжданията — обяви тя.
Стаята утихна. Риая погледна към жените около масата и се обърна към Тивара.
— Ти предложи да позволиш на Говорителката Халана да разчете съзнанието ти. Ние обсъдихме всички възможности, разрешени от закона, но не открихме друг начин да проверим твърденията ти. Моля, пристъпи напред и свали менталния си щит.
Откъм публиката се разнесоха шепот и мърморене. Лоркин си спомни откъс от разговора на Чари и Тивара по време на пътуването им. Тивара бе казала, че ще позволи на Изменниците да разчетат съзнанието й, а Чари се беше уплашила. „Не можеш да го направиш — бе изсъскала тя. — Ти обеща…“
„Какво е обещала? На кого?“ Лоркин гледаше как жената, която бе спасила живота му, излезе напред с вдигната глава и застана пред предводителките си. Главата му се замая от прилива на чувства. „Толкова е горда. И красива“. После го връхлетяха познатите съмнения. „Ще ми се да знаех дали Чари е права за отношението на Тивара към мен. Ако греши, не ми се иска да се правя на глупак, опитвайки се да я спечеля. Но ако е права… ако Тивара ме харесва… но наистина отблъсква от себе си онези, които й се възхищават… ще ми стигне ли решителността да я убедя?“
С цялата си душа вярваше, че ще успее.
Тивара спря пред масата и протегна лявата си ръка. Тя се поколеба и се намръщи. Лоркин примигна изненадано и ужасено, когато забеляза, че от дланта й капе кръв. Жената разтърка палеца си и стисна нещо, което бе твърде малко, за да успее да го види. После го пусна на масата. „Прав бях — помисли би той. — Менталният щит е подобен на кръвния камък“.
На лицата на предводителките бе изписано мрачно съчувствие. Той видя как Халана се изправи и протегна ръце към Тивара, която леко се наведе напред. Възрастната жена допря длани до слепоочията й и затвори очи.
Последва продължително мълчание, докато всички ги наблюдаваха с очакване. Когато Халана най-после отдръпна ръцете си, тя не каза нищо. Просто седна на мястото си. Тивара взе менталния си щит и се отдалечи от масата.
— Какво научи? — попита Риая.
— Всичко, което ни каза Тивара, е истина — рече Халана.
В залата се разнесе всеобща въздишка. Риая постави ръце на масата.
— Тогава е време да гласуваме — тя погледна към Тивара, след което се обърна към публиката. — Решихме, че не е било необходимо Тивара да убива Рива. Трябвало е да я отблъсне от Лоркин или да ги раздели по някакъв друг начин. Но освен това признаваме, че не е имала време за колебания, когато я е хванала в процеса на извършване на престъплението. Тивара е действала така с цел да бъдат изпълнени нарежданията на кралицата и за да предотврати възникването на ситуация, която би застрашила Убежището и хората ни в Сачака — тя се поколеба и погледна към Говорителките. — Трябва ли Тивара да бъде екзекутирана за убийството на Рива?
От шестте жени, които седяха край масата, само две вдигнаха ръце. Останалите не помръднаха, притиснали длани към повърхността й. Лоркин предположи, че щом Калия е вдигнала ръка, жестът й означава подкрепа.
— Четири против, две за — каза Риая. После огледа публиката. За голяма изненада на Лоркин хората също гласуваха. — Мнозинството е против — обяви Риая. Тя погледна към кралицата, която бе поставила ръката си с дланта надолу върху масата. — Отговорът е „не“.
Всички свалиха ръцете си. Лоркин отбеляза, че Риая изглежда доволна.
— Смъртта на другарка-Изменница е сериозен проблем — продължи тя. — И независимо какви са причините, наказание трябва да бъде наложено. Тивара трябва да остане в Убежището през следващите три години, след което ще получи поста разузнавач или наблюдател и ще трябва да работи усърдно, за да достигне предишното си положение. През тези три години тя трябва да посвети един от всеки шест дни за благото на семейството на Рита — Риая погледна към Тивара. — Приемаш ли тази присъда?