Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
— Часови съм поставил от всички страни — рече Махмут.
— А какво би станало, ако китайците внезапно решат да те посетят?
— Хм, тук постоянно си живее доста голямо уйгурско семейство. То си обработва земята, а ние използваме скривалищата и подслона. Дойде ли някой, скриваме се, домакините си посрещат и изпращат. В района всички ги познават.
Джон последва уйгура по находчиво скрито стълбище към мазето. Бе тясно, осветено с мижави крушки, долу — също. На редици направени от палети легла спяха мъже и жени. Ашгар го отведе в дъното, сам легна и мигом захърка.
Джон се изтегна, напрегна мускули, сетне ги отпусна и малко по малко успя да разтовари напрежението. Постоянно си повтаряше, че сега е много по-добре, значително по-добре. Така или иначе бе уверен, че като се събуди ще се чувства още по-хубаво. Затвори очи и в съзнанието му незабавно изплава проблемът на Дейвид Тейър. А какво ли го очакваше след 24 часа при Спящия Буда? Потенциалът на опасността и евентуалния провал бяха огромни. В същото време всяка грешка — дори и най-дребната — в опита да бъде освободен Тейър ще рефлектира върху главната мисия. Обърна се странично, отново се върна в старото положение, опита се да заспи. След малко потъна в дълбок сън.
Пекин
Бе късна утрин и Бухала отдавна би трябвало да е в кабинета си в Чжуннанхай. Само че днес бе необичаен ден и той седеше на бюрото у дома. Пушеше „Плейърс“, много ги обичаше тези пусти английски цигари, и прелистваше документи, на някои слагаше личния печат. И ето, съпругата му въведе посланик Ю Вантао. Ню незабавно остави цигарата и учтиво стана да го поздрави, а по лицето му се разля широка усмивка. Посланик Ю му бе приятел и съюзник и до голяма степен дължеше вашингтонския си пост именно на неговото влияние и авторитет.
Съпругата дискретно се оттегли, затваряйки след себе си вратата.
— Е, здравей, добри ми приятелю, и добре дошъл — сърдечно рече Ню и стисна дребната ръка на госта. — Изненадваш ме, особено като се имат предвид затрудненията между нас и САЩ.
Сега в гласа му прозвуча мек укор:
— Нямах си представа, че се завръщаш, чак докато не получих съобщението ти днес рано сутринта.
Ю прие критиката с леко потрепване на клепките.
— Върнах се тихичко и незабележимо, ръководителю, кажи-речи промъкнах се, именно заради въпросните трудности. Налага се да се консултирам лично с теб, да чуя желанията и предпочитанията ти. Естествено, направо от летището идвам тук, право там ще се и завърна.
Раменете на Ню се стегнаха при мисълта за важността на онова, което би могло да принуди един посланик в толкова важна държава да се върне внезапно, в тайна и да мине цялото това огромно разстояние.
— О, разбира се, разбира се. Сядай, отпускай душата.
Ю се настани на стол, но гърбът му изобщо не докосна облегалката. Никак не приличаше на човек, който може да отпусне душата, а Ню всъщност бе казал думите само от учтивост.
— Благодаря — въздъхна Ю. — Мога ли да говоря направо?
— О, да, настоявам. Каквото си кажем, тук ще си остане.
Ню взе пепелника и придвижи стола си по-наблизо. Това отново бе приятелски жест, само че цигара не му предложи. То вече би било доста прекалено.
— Е, казвай — рече домакинът и отново подръпна от цигарата.
— Смятам, че съм ти предавал посланията на американския президент именно както искаше… в смисъл, убеден съм, нали, че бе така… че Китай трябва да си остане твърдо на позиции против всякакви попълзновения върху суверенните ни права. В същото време Китай не търси поводи за създаване на инциденти или конфронтация, които могат да ескалират извън всякакъв контрол.
Ню само кимна. Дори и пред най-близкия ти съюзник не е нужно да потвърждаваш ангажиментите си устно, освен ако не е абсолютно наложително.
Ю се усмихна леко, отлично разбирайки какво мисли високопоставеният му приятел и лидер.
— Американският президент даде да се разбере, че ни разбира. И както вече съм казвал, той е необичайно проницателен за човек от западния свят. Усеща нюансите, усеща неуловими мисли и настроения. И в него долавям искрена загриженост за конфликта, който би могъл да ескалира дори и във война. За разлика от други хора, когато каже, че не желае война, той говори истината. Потвърждава искреността си и посредством избора на думи, ударения и самия протокол.
— Възхитително — отрони Ню, удържайки нетърпението си.
— И колкото необичайно да е това за един западен държавен глава, той извърши нещо дори още по-необикновено. Разкри какво прави и защо.