Булевардът на тузарите
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Антонова Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Булевардът на тузарите». Краткое содержание книги:
Мина му също така и мисълта, че полицията може и да не арестува Санди Брюър, и двамата в крайна сметка да се окажат свободни. Кой знае какви са му доказателствата на онзи детектив?! Може би всичко това не е нищо повече от поредния слух — ще го въртят, ще го въртят и накрая ще го забравят. Все пак госпожа Хаутън бе държала кръста на бюрото в спалнята си на № 1 години наред, без никой да заподозре. Били се закле, че ако не го хванат, ще промени живота си. Засега не бе наясно точно как, но щеше да се промени. Бе градил цялото си съществувание върху идеята за социалните задължения, воден от желанието да бъде с правилните хора на правилното място и в правилното време. А сега вече съвсем ясно виждаше, че е грешал. Бе се ръководил от мисълта, че това негово желание за най-доброто ще направи живота му смислен и щастлив. Но не стана така.
Приклещен в капана на апартамента си, той си спомни как някога често повтаряше: „На кого му трябват пари, щом има богати приятели?!“ И как сега щяха да му помогнат тези богати приятели?
Стана и се загледа през прозореца на своята дневна. Гледката си беше все същата както през последните четиридесет години — Епископалната църква, мръсните каменни сгради, — но сега около тяхната сграда бе започнало издигането на скеле. Разбира се. Собствениците ремонтират, за да подготвят сградата за превръщането й в кооперация. А той не бе сторил нищо относно проблема с апартамента си, тъй като не бе убеден, че ще може да остане в Ню Йорк. Дали вече не е твърде късно? И има ли изобщо значение? Били се върна в леглото си и пусна телевизора.
Всички вечерни новинарски емисии се надпреварваха да въртят историята за Санди Брюър. Клипът за Санди как го извеждат от сградата на фирмата му с белезници и как после полицаят го натиска по главата, за да го вкара на задната седалка на полицейската кола, се преповтаряше по всички канали. Говорителите обявяваха, че Санди Брюър е арестуван за притежание на безценно английско съкровище, за което се смяташе, че е дошло от имуществото на една от най-щедрите дарителки на града, госпожа Луиз Хаутън. Никой и никъде не споменаваше за Били.
Секунда по-късно се раззвъняха и домашният, и мобилният му телефон. Приятели или репортери? Тъй като не можеше да бъде сигурен, той не отговори. След това се раззвъня и звънецът на апартамента му — пет-шест пъти. Очевидно онзи, който се опитваше да влезе при него, бе успял да стигне и до самата врата, защото не след дълго се чу чукане по вратата. Били потърси убежище в банята си. Чукането престана. Знаеше, че е въпрос на време да стигнат до него. И тогава той също ще се окаже по вестниците, телевизията и интернет и за него ще има клипове как го извеждат с наведена глава. Той си казваше, че стореното от него е оправдано, защото се нуждаеше от пари, но знаеше, че хората няма да погледнат на нещата по този начин. Защо, за бога, не бе отнесъл кръста веднага обратно в музея? Защо ли? Защото така щеше да опетни името на госпожа Хаутън! Но сега тя вече беше мъртва и името й и без това бе опетнено, а той щеше да отиде в затвора. В отчаянието си Били дори се запита защо изобщо е дошъл да живее в Ню Йорк. Защо не можа да остане в родното си място и да бъде щастлив с онова, което животът му бе предложил в началото?
Отвори аптечката си и извади всичките си лекарства. Вече имаше няколко вида: две марки сънотворни, ксанакс, прозак и викодин — за зъбобола. Ако сега изгълташе всички тези таблетки и ги полееше с водка, може би щеше да сложи бързо край на всичко това. Но докато съзерцаваше лекарствата, той осъзна, че нямаше кураж дори да се самоубие.
Е, поне можеше да се отреже за малко. Взе два викодина, два ксанакса и по едно от двата вида сънотворни. Само след броени минути той вече бе потънал в ярък, многоцветен сън, който като че ли продължаваше вечно.
Енид Мърл бе една от първите, научили за ареста на Санди Брюър. Обади й се репортерът от техния вестник, който бе отишъл да отрази случая. Засега не всички факти били известни, но заключението било, че по някакъв неясен начин Санди е успял да купи кръста от госпожа Хаутън, която пък го била откраднала от музея „Метрополитън“. Енид обаче бе наясно, че тези обвинения са фалшиви. Макар да бе сигурна, че през всичките тези години кръстът е бил именно в Луиз, Енид бе почти убедена, че тя не го е взела от музея, а от Флоси Дейвис. Флоси открай време си беше най-сигурната заподозряна, но Енид така и не проумя защо Луиз не бе върнала кръста в музея още тогава. И вместо да стори това, тя бе предпочела да пази тайната и на кръста, и на Флоси, за да я спаси от изправяне пред съда. Но пък Луиз Хаутън беше ревностна католичка — нищо чудно да се е водила от морален императив в желанието си да запази в тайна престъплението на Флоси.