Лунните градини

— Липсва ти всякакъв финес — въздъхна богът. — Е, добре. — Замълча и сенките се завихриха около него. — Отзован е. Насила беше извлечен, впрочем. Полето отново е твое, Аномандър Рейк. Империята Малазан изцяло е твоя, както и Опонн — добави Сенкотрон.

— Опонн? — Главата на Рейк бавно се обърна и капитанът отново видя тъмните му леденосини очи. Духът му отпадна. Погледът на Тайст Андий се спря на меча, после отново се върна на Сенкотрон. — Да те няма — каза Рейк. — Въпросът е приключен.

Сенкотрон сведе глава.

— Засега. — Богът вдигна ръце нагоре и сенките около него се струпаха. Оцелелите Хрътки се сбраха, оставяйки мъртвите си събратя. Сенките се сгъстиха, станаха непроницаеми и съвсем ги скриха. Когато се разпръснаха, бога и неговите Хрътки ги нямаше.

Паран изгледа вече обърналия се към него Тайст Андий и сви рамене.

Рейк вдигна вежда.

— Това ли е? До това ли се свежда коментарът ти? Нима говоря пряко с Опонн? Преди малко ми се стори, че усетих присъствието му, но когато се вгледах по-внимателно… нищо. — Рейк стисна меча си. — Криеш ли се в него, Опонн?

— Не, доколкото усещам — отвърна Паран. — Явно Опонн спаси живота ми или по-скоро ме върна към живота. Представа нямам защо, но ми казаха, че съм се превърнал в инструмент на Опонн.

— Ти за Даруджистан ли пътуваш?

Паран кимна.

— Може ли да се приближа? — попита го Рейк, докато прибираше меча си.

— Защо не?

Тайст Андий пристъпи към него и сложи ръка на гърдите му. Паран не почувства жестът да е злонамерен.

— Опонн може да е бил в теб доскоро, но изглежда, че Близнаците са се оттеглили набързо — каза Рейк. — Виждам следите им, но богът вече не те контролира, смъртни. — Замълча. — Отношението им към теб е било… невежливо. Ако Каладън Бруд беше тук, можеше да го изцери… Ти вече не си инструмент на Опонн. — Очите на Тайст Андий останаха сини, но бяха светнали с цвета на небето. — Но мечът ти е.

Чу се грак, двамата се обърнаха и видяха Великия гарван, кацнал на едно от телата на Хрътките. Птицата клъвна едното око и го изгълта. Паран едва се сдържа да не повърне. Грамадната проскубана птица заситни към тях.

— Боя се, господарю — проговори гарванът, — че мечът на този човек е инструмент не само на Опонн.

Паран поклати глава, изненадан единствено от това, че нищо вече не можеше да го изненада, и прибра меча си в ножницата.

— Продължавай — заповяда Рейк на птицата.

Гарванът килна глава към Паран и попита:

— Тук ли, господарю?

Рейк се намръщи и каза:

— Може би не. — Обърна се отново към капитана. — Пази това оръжие, докато късметът не ти изневери. Когато това стане и ако все още си жив, счупи го или го дай на най-големия си враг. — По лицето му премина усмивка. — Дотук късметът ти, изглежда, държи.

Паран се поколеба.

— Може ли да си тръгвам?

Лорд Аномандър Рейк кимна.

Капитанът се огледа, после тръгна да подири оцелелите коне.