Нескопоското [ЛП]

— Добре. Утре семейство Гриз ще бъде откарано до самаршанската граница и ще бъде изгонено с ритници от кралството — каза Маркел. — Макар че твоят пример показа, че това не е най-добрият начин да се води политическа борба.

Трикс кимна с благодарност.

— Засега стига разговори — заповяда кралят. — Страхувам се еленското да не изстине, а виното — да изветрее… опитайте от розовото, то е от най-добрите ми лозя…

И кралската вечеря влезе в стадия, в който награди не се раздават, но затова пък блюдата се сменят често-често и позволяват на всички да се насладят на майсторството на придворните готвачи.

Трикс се хранеше с удоволствие, отдавна не му се беше случвало така вкусно да си хапне. Дори и у дома, на най-разкошните приеми, които родителите му устройваха, храната беше по-обикновена.

Но го тревожеше това, че нито Тиана, нито Лапад, сякаш не му обръщаха никакво внимание. Той не разбираше защо и това го караше да изпитва вина.

Но да разговаря през масата беше, разбира се, неудобно. И едва когато Маркел стана и всички тръгнаха да се разотиват, Трикс се усети, че има на разположение няколко минути за разговор.

Той се доближи до Тиана. Маркел и баща му се прегръщаха и кралят го наричаше „Любезни мой херцоже…“, всички останали също се въртяха около краля.

— Тиана, сърдиш ли ми се за нещо? — тихо попита той.

Тиана, на която дългата черна рокля седеше прекрасно, учудено го погледна.

— Ами… ти изобщо не ми говориш… — измърмори Трикс. — Дори не ме поглеждаш…

— Глупчо — тихо отвърна Тиана. — Намираме се в двореца, тук нещата са съвсем различни, тук никоя възпитана девойка не бива да се заглежда по симпатичните младежи…

Бузите на Трикс пламнаха.

— Заповядайте в Дилон, това е официална покана — каза Тиана и като се огледа бързо, млясна Трикс малко по-в дясно от горната устна.

Трикс се вкопа, а когато си върна способността да се движи, Тиана вече се отдалечаваше под ръка с нейно величество.

Щастлив и спокоен, Трикс взе да се оглежда за Лапад. Разбира се нямаше нужда вълшебникът да го целува, но някоя и друга добра дума щеше да върне доброто му настроение…

Но Лапад вече го нямаше, само край най-отдалечената врата се мерна празничната му мантия.

„Ще поговоря с него утре сутринта“ — помисли си Трикс секунда преди херцогинята да го стисне в прегръдките си, след което започна да го разпитва дали не й е простил и, ако не — защо бузите му са червени като домат.

Но на сутринта Лапад вече го нямаше в кралския замък. Довереният кралски магьосник се беше телепортирал в неизвестна посока.