Грижи за бебето и детето

9-годишното дете проявява повече натрапчиви импулси, не защото неговите мисли са по-лоши отпреди, а защото на този етап на развитие съвестта му става естествено по-строга. То може би се тревожи от потиснатото желание да причини болка на брат си, на баща си или на баба си, когато го дразнят. Известно е, че на тази възраст детето потиска и някои мисли относно пола и това също така играе роля при натрапчивите импулси.

На 8, 9 и 10-годишна възраст леки натрапчиви импулси се срещат толкова често, че е въпрос, дали трябва да се считат за признак на нервност или за нещо нормално. Не се тревожете много за умерените натрапчиви импулси, като избягването на фугите на тротоара у 9-годишното дете, което е щастливо, общително и върви добре в училище. От друга страна, съветвам ви да потърсите помощта на психиатър (т. 570), ако детето е премного обзето от натрапчиви импулси (напр. прекалено миене на ръце), предпазване от микроби или ако е нервно, неспокойно и необщително.

546. Тикове. Тиковете са нервни прояви, изразени с мигане, с повдигане на рамото, правене на гримаси, извиване на врата, изкашляне, смъркане, сухо покашляне. Тиковете, както и натрапчивите импулси най-често се появяват около 9-годишна възраст, но могат да се появят и по всяко време след 2-ата година. Движението е обикновено бързо, повтаря се редовно и винаги по един и същ начин. Явява се по-често, когато детето е напрегнато. Тикът се засилва и отслабва и се проявява в продължение на няколко седмици или месеца и след това изчезва или се заменя с друг. Мигането, смъркането, изкашлянето, сухото покашляне често започват при простуда, но продължават и след оздравяването. Повдигането на раменете може да започне, когато детето има нова, по-голяма дреха, която като че ли все се смъква. Детето може да възприеме тик и от друго дете, но това не би се случило, ако не се чувствуваше нервно.

Тиковете най-често се срещат при нервни деца със строги родители. Може би напрежението в къщи е прекалено. Понякога майката или бащата са много строги към детето, като непрекъснато го напътствуват и коригират. Или родителите непрекъснато изразяват тихичко своето неодобрение, поставят много високи изисквания или карат децата да се занимават едновременно с много неща, като балет, музика, спорт. Ако детето имаше достатъчно смелост да се съпротивява, то сигурно би било по-малко напрегнато. Но в повечето случаи неговото възпитание не му позволява това, раздразнението се натрупва и се изразява в тикове.

Не трябва да се карате или да коригирате детето заради неговите тикове. То не може да се контролира. Трябва да се направят усилия животът на детето в къщи да бъде по-спокоен и щастлив, с минимално мъмрене, а животът му в училище и навън да бъде по-приятен. Трябва да се прави разлика между тикове, хорея и общо безпокойство (т. 678).