Тайните на морските катастрофи

Самур, сабя или пясък?

Остров Сейбъл… Постоянно обвит в мъгли, овеян с морски легенди. Дълги години събирах за него всичко, даже най-незначителните сведения, които успявах да срещна, рових се в древните лоции, карти, в старинните книги по история на географските открития, на корабоплаването и пътешествията. И въпреки че не можах да стъпя на този остров, но да го видя, макар и за малко, ми провървя.

…Това стана случайно, когато през лятото на 1966 г. ми се наложи да летя от Мурманск за Куба. Нашият самолет, след като мина над южното крайбрежие на Гренландия, трябваше да прелети над Сейбъл — преди да измени курса си на юг и да влезе в трасето, водещо покрай източното крайбрежие на Канада и САЩ за Хавана. Помолих летците да ми покажат острова. Когато наближихме Сейбъл, командирът на лайнера ТУ-114 — четиридесетгодишен ветеран на въздушния флот, любезен и симпатичен човек, ме покани в кабината. Беше ясен слънчев ден и за мое щастие под самолета нямаше облаци.

През широките квадратни илюминатори на кабината от височина осем хиляди метра видях в застиналата синева на океана остров — тясна пясъчна ивица, напомняща турски ятаган. Покрай южния й бряг отчетливо се виждаше широката бяла лента на прибоя. В дясната част на острова блесна на слънцето продълговато езеро, металните покриви на пет-шест постройки и десетина алуминиеви къщички, приличащи на хангари. С бинокъл можеше да се различи радиомачтата, два фара с ажурна конструкция и кацнал вертолет.

След 5 минути Сейбъл остана зад гърба ни и под крилото на самолета, както и преди, се виждаха само причудливо играещите на слънцето отблясъци от вълните на Северния Атлантик. Така стана наяве моето запознанство с «Острова на хилядата загинали кораба».

Без преувеличение Сейбъл може да се нарече най-удивителният, най-тайнственият и най-коварният остров от всички, нанасяни някога от човешка ръка върху картата на земното кълбо. В продължение на почти пет века той всявал страх и ужас в сърцата на мореплавателите и накрая си извоювал толкова мрачна слава, че започнали да го наричат «острова на корабокрушенията», «смъртоносната сабя», «острова на хилядата загинали кораба» и «острова на призраците».

Досега никой не знае кой точно е открил това злополучно парче суша, прокълнато от не едно поколение мореплаватели. Норвежците твърдят, че първи на него са се натъкнали викингите, които още преди Колумб са прекосявали океана до Северна Америка. Французите смятат, че първооткриватели на Сейбъл са рибарите от Нормандия и Бретан, които още в самото начало на XVII в. ловували вече треска и палтус по плитчините на Нюфъндлънд. Най-сетне англичаните, които след французите присъединили острова към своите някога обширни владения, заявили, че островът е открит от техни китоловци, заселили се по бреговете на Нова Шотландия и Нюфъндлънд. Някои британски географи, когато говорят за това, се позовават на самото име на острова — първото значение на думата «sable» в английския език е «самур». Странно е защо така са го нарекли. Самури на този остров никога не са се въдели. Може би поради това, че островът върху картата наподобява скачащ самур? Някои лингвисти са склонни да приемат името на острова като историческа грешка. Те предполагат, че някога островът се е изписвал на английските карти като «sabre» и че някой картограф по грейка е сменил буквата «г» с «1». При това като аналогичен пример за историческа грешка-куриоз те посочват думата «зенит» («zenit»), която някога в древността при същото си значение се е писала «zenit». Казват, че преписвачът на древната латинска книга поради невнимание, без да схване фигурата на буквата «т», я превърнал в «ni». Ако това действително е така, думата «sabre», която в превод означава «сабя», приляга като никоя друга на този действително наподобяващ ятаган остров. Второто значение на думата «sable» (с поетичен нюанс) е «черен», «мрачен», «печален», «страшен». Може би английските географи от миналото, когато са наричали острова с това име, са имали предвид епитетите на второто значение на думата «sable»? Тогава това е напълно обяснимо и логично.