Измами

Тя обхвана лицето му, като търсеше в очите му болката или горчивината от последната им среща. Но той бе преодолял всичко и сега в погледа му имаше единствено топлотата от времето, когато двамата се бяха любили без никакви задръжки. Тя го целуна, една дълга и бавна целувка, с която сякаш му предлагаше сърцето, ръката и любовта си.

— Скъпи мой — въздъхна Сабрина и думите й заглъхнаха, тялото й се изви и двамата се отпуснаха върху леглото.

— О, почакай… — сети се изведнъж тя. — Забравихме… Какво си казал на Пени и Клиф?

— Че ще се опитам да те доведа.

— Те у Вивиан ли са?

Той кимна, обзет от такова силно желание, че целият трепереше и не бе в състояние да отрони нито дума повече.

Тя взе телефона и набра номера, а когато Вивиан се обади, се притисна отново към Гарт.

— Вивиан, Стефани е. Мога ли да говоря с децата си, за да им кажа, че си идвам у дома?