Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
Тя спря смутено.
— Нима ще излезеш в такъв вид?
— Аха! — отвърна Тирон, пресичайки в зародиш всички опити да бъде възпрян.
Вместо да го засипе с нови укори, Зиновия се примири с неговото пренебрежение към благоприличието и като тръгна пред него нагоре по стълбите, го съпроводи до спалнята и затвори вратата зад тях. Тирон се забави за секунда в гардеробната и излезе, стиснал една ножица.
— Я ХОЧУ ПОДСТРИЧСЯ. — Той старателно разчленяваше сричките, подавайки й инструмента. МОЖНА ПОКОРОЧЕ СЗАДИ.
Зиновия махна немирната къдрица от бузата си и му се усмихна.
— Само отзад ли? Не искаш ли да те подстрижа и отстрани?
— МОЖНА ПОКОРОЧЕ ПО БОКАМ… пожалуста?
— Напредвате много бързо, полковник.
— БОЛШОЕ СПАСИБО.
Зиновия се засмя и завърза по-здраво колана на пеньоара си.
— Няма защо.
Като посочи с ножицата един стол до прозореца, тя нареди:
— Седни там, за да те виждам по-добре на светлината.
Тирон се подчини и хвърли още веднъж поглед към прилепналия пеньоар, когато тя застана до него. Трудно беше да се удържи неподвижен под ножицата, когато би предпочел да я хвърли в леглото.
Зиновия пристъпи към задачата си, като прокара един гребен по кестенявите кичури.
— Косата ти е толкова гъста, че трябва първо да бъде основно подстригана.
— Правила ли си го и друг път?
— Подстригвала съм един-два пъти баща си, но той предпочиташе да остави това на прислужниците.
Тирон я изгледа с известно подозрение.
— Имаше ли основания да не ти се доверява?
Устните на Зиновия трепнаха издайнически.
— Според мен нямаше нищо, за което си заслужава да се говори, но той прие твърде присърце загубата на едно ухо и това може би повлия на решението му.
Тирон потръпна театрално от ужас и наведе глава, карайки я да се засмее, докато тракаше заплашително с ножици до ушите му.
— Внимавайте, мадам. Ушите ми трябват, за да чуя оня мошеник Ладислас.
— Да, милорд.
Зиновия застана между краката му и като пъхна пръсти в къдрите, вдигна един кичур, клъцна го и продължи така, като се опитваше да поддържа една и съща дължина.
— Ще ми се наложи да се изкъпя още веднъж — отбеляза Тирон, махайки космите от голите си рамене.
Прехапала език от напрежение, Зиновия се наведе и старателно подравни косата на челото му, сетне се изправи и махна полепналите по лицето му косми.
— Така ти се пада, задето нахълта, докато аз се къпех.
— Банята е достатъчно голяма за двама ни — възрази Тирон.
— Знам твоите навици и нямам намерение да бъда хваната на местопрестъплението с теб в банята.
— А искаш ли да те хванат тук? — попита той и като протегна ръка, обгърна ханша й и притегли между разтворените си крака.
Зиновия рязко тръсна бедра, за да махна ръката му, което накара дъха на Тирон да секне, защото едва прикритите й гърди подскочиха на сантиметри от лицето му.
— Внимавай! — предупреди го Зиновия. — Ти си ми в ръцете и няма да се поколебая да те острижа до голо, за да откажа младите девойки от похотливи мисли по твоя адрес.
— Можеш ли още веднъж да направиш онова движение с бедра — примоли се Тирон, като посегна към възела на колана й. Опитите му бяха незабавно прекратени с рязко перване през пръстите.
— Дръж се прилично, иначе ще съжаляваш — предупреди го Зиновия и като сграбчи един кичур косми на гърдите му, го дръпна рязко, като едва не го накара да изпищи от болка.
— Пусни ме, усойнице! — Тирон се сгърчи отново, когато тя дръпна ръката си, в която обаче останаха доста косми. Като потърка зачервените си гърди, той се оплака: — Имаш свой подход как да изтръгнеш сърцето на човек.
Зелените очи го погледнаха предизвикателно и Зиновия му върна репликата:
— И ти, милорд, също знаеш как да изтръгнеш сърцето ми. Оставяш ме в неведение между воденичните камъни, без да зная дали ще се окаже, че съм омъжена до края на живота си, или само за няколко месеца, докато започна да ти омръзвам.
— По дяволите, Зиновия! — изруга Тирон и се надигна да стане. — Не започвай отново! Вече ти предложих да ти дам гаранции.
— Сядай! — нареди тя, като го бутна обратно на стола. — Още не съм приключила с косата ти.
— Защо просто не я махнеш цялата и не свършим с това! — изсумтя той.
Тя демонстративно погледна към скута му, от който кърпата се беше свлякла.
— Не мисля, че ще останеш неподвижен през цялото време.
— Дявол да го вземе! — Тирон вдигна ръце към тавана. — Нима ще ме кастрираш?