Изповедник

Огънят обви лицата. Дишайки тежко от шок, мъжете поглъщаха кълба от пламъци в дробовете си. Смрадта от горяща плът беше непоносима. Разнасящите се писъци бяха ужасяващи.

Мъжете, които вече бяха във вътрешния коридор, знаеха, че никой нямаше да дойде след тях и да им се притече на помощ. Защитниците от Елитната гвардия вече се спускаха върху тях, събаряха ги, пронизваха враговете, които не можеха да мръднат заради съкрушителната сила, която ги притискаше от двете страни.

Те нямаха друг избор, освен да се бият за живота си. А в тази битка не се допускаше отстъпление.

Генерал Мейферт разсече един войник през рамото. Брус обгърна дръжката на меча с две ръце и промуши един мъж, който се строполи на пода в краката му. Когато друг мъж с изкривено от гняв и ненавист лице атакува Ричард, той замахна и вкара меча си до половината в главата на мъжа, точно под очите. Мъжът се стовари на колене, викайки от неочакван ужас, и Ричард издърпа меча обратно. Бердин, облечена в червената си кожа като всички Морещици, се включи, притисна Агнела си в основата на черепа му и го довърши.

Натан пусна по коридора друго разширяващо се, търкалящо и извиващо се кълбо от магьоснически огън. Гледката на безмилостния смъртоносен ад бе непоносима, докато той се разстилаше през тълпите мъже, които, намирайки се по-далеч, го бяха избегнали преди това. Горящите мъже като обезумели се опитваха да се спасят от растящия огън. Но нямаше начин. Бяха заклещени не само от пламъците, но и от мъртвите около тях. Освен това самите те бяха многобройни. Оставаше им само да пищят от агония и отчаяна паника, докато горят живи. Спирали от пламъци се извиваха в отворените им усти, от които излизаха писъците. Ричард беше сигурен, че по-назад мъжете са избегнали нападението и вече тичат назад на безопасно място в катакомбите.

Това, което само преди момент представляваше умопомрачителна битка, изведнъж замлъкна. Останалите живи войници на Ордена не видяха никаква милост от страна на Елитната гвардия, която ги довърши.

Кара избута един мъж, когото току-що беше убила. Трупът му се олюля и глухо тупна на земята. Генерал Мейферт беше наблизо. Тя го изгледа по-ядосано, отколкото мъжа, когото беше убила.

— Какво си мислиш, че правиш, като ми крещиш… и ми казваш какво да правя?

— Върша си работата. Ти пречеше на това, което Господарят Рал се опитваше да направи. Трябваше да се махнеш.

Кара пак го изгледа.

— Не ме интересува…

— Нямам време за спорове. — Той я изгледа също толкова гневно. — Докато аз отговарям, ще правиш това, което ти се казва. Така трябва да бъде.

Тя извърна намръщената си физиономия към коридора, където мъжете все още мърдаха, докато горяха живи. Превърналите се във факли ръце махаха бавно и напразно в ада.

Ричард беше наясно, че твърде много мъже изпълват коридорите, за да могат да се справят с всичките. Той се опита да махне генерала, Брус, Джилиан и Ейди от пътя, за да може Натан да предизвика магьоснически огън. Генералът разбра намерението на Ричард. Кара се беше изпречила на пътя. В качеството си командващ генерал той не можеше да позволи на никой да постави под въпрос авторитета му — особено в разгара на сражение.