Магьосник

Умиращият роб крещеше.

Денят беше безмилостно горещ. Останалите роби се потяха над работата си, мъчейки се да не обръщат внимание на писъците, доколкото бе възможно. Животът в трудовия лагер не струваше нищо и нямаше никаква полза да се занимават с една съдба, каквато очакваше мнозина. Умиращият беше ухапан от релли — блатна змиеподобна твар. Отровата й действаше бавно и много болезнено; освен магия, друг цяр за нея нямаше.

Изведнъж настъпи тишина. Пъг се озърна и видя как цуранският пазач изтри меча си. Една ръка падна на рамото му и гласът на Лаури прошепна в ухото му:

— Изглежда, височайшият ни надзирател се подразни от виковете на умиращия Тофстон.

Пъг затегна въжето около кръста си.

— Поне издъхна бързо. — Извърна се към високия русокос певец от кралския град Тир-Сог и добави: — Отваряй си очите. Старо е и сигурно е прогнило.

Без повече приказки, Пъг се закатери по ствола на нганги — блатно грапаво дърво, което цураните сечаха за дървесина и смола. Поради оскъдицата на метали цураните бяха развили завидна изобретателност в намирането на техни заместители. Дървесината на нганги можеше да се обработва като хартия, след това да се изсушава до невероятна твърдост, подходяща за изработването на стотици вещи. Смолата се използваше за покриване на дървесината и обработка на кожите. С подходящо обработените кожи можеше да се произвеждат кожени брони, неотстъпващи по здравина на мидкемийската плетена ризница, а многослойните дървени оръжия почти съответстваха на мидкемийската стомана.

През четирите години в лагера в блатото Пъг бе заякнал. Жилавите му мускули се напрегнаха, докато се катереше по дървото. Кожата му бе силно загоряла от жаркото слънце в родния свят на цураните, а лицето му бе покрито с робска брада.

Пъг стигна първите големи клони и погледна към другаря си. Лаури стоеше в тинестата вода и пъдеше разсеяно насекомите, които ги измъчваха. Пъг обичаше Лаури. Мястото на трубадура не беше тук, но пък и не беше било негова работа да се мъкне с патрул, надявайки се при това да види цурански воини. Казал му бе, че търсел теми за балади, които да го направят известен в Кралството. И в края на краищата бе видял повече, отколкото се беше надявал. Патрулът се бе натъкнал на главната офанзива на цураните и Лаури се бе озовал в плен. Попаднал бе в лагера преди четири месеца и двамата с Пъг бързо бяха станали приятели.