Самозащита [bg]

— Разбира се. — Изражението му се промени — стана сконфузено.

С рязко движение посегна към бутилката. Изпреварих го и я отместих извън неговия обсег.

— Чуйте — започна той, — не знам защо е всичко това, но вече се уморих, докторе. Цялата мръсотия, в която се ровихме — човек заслужава малко почивка, нали?

— Ровихме? Вие и Луси ли?

— Точно така. Не знам какъв е вашият проблем, но може би ще е по-добре да се разкарате оттук и да дойдете, когато имате уговорена среща.

— Вече вие ли определяте с кого да се среща Луси?

— Не, тя… чуйте ме. — Изправи се и приглади гънките на панталона си. — Знам, че Луси ви харесва, но това е моят дом и искам поне малко спокойствие… Затова… — Посочи с пръст към входа на имението.

— Вашият дом — казах аз. — Мислех, че е на компанията.

— Правилно. Сега…

— Току-що говорих с бившата ви втора съпруга — Кели. Каза ми, че повече от година не работите за компанията. Каза ми, че компанията е собственост на баща й и че след развода вие сте персона нон грата там. Затова компанията не осребри медицинската ви застраховка. Затова и използвате телефонен секретар, а нямате секретарка. Каза ми също, че сте откраднали информация от компютърната база данни и затова знаете на кои адреси може да се самонастаните. Разказа ми и още много други неща.

— О, я стига — отвърна той, като заотстъпва заднишком към вратата на къщата. — Това е бракоразводно дело. Ако й вярвате, означава, че не сте по-умен от нея.

— Знам. Всяка монета има две страни, но Кели каза, че съдебни документи доказват слабост към алкохола и упражняване на насилие не само спрямо нея. Биели сте и първата си съпруга. Твърди също, че заплахата ви да убиете тъста си и опитът ви да го прегазите са обществена тайна. Че по-голямата ви дъщеря — Джесика, е лежала в болница със счупена долна челюст, за която заслугата е отново ваша.

— Нещастен случай. Тя… — Поклати глава.

— Застана на пътя ви? Просто се изпречи пред юмрука ви, така ли? Както и Кели, когато сте спукали далака й? Все нещастни случаи, нали, Кен?

— Ако трябва да се придържаме към истината — да. Те всички са предразположени към злополуки — наследствена черта.

— Кен, къде е Луси? В стаята си ли е заключена, след като сте я убедили, че така е най-добре заради собствената й безопасност?

Отпусна се тежко на стола. Погледна ме съкрушено. После грабна чашата и я хвърли по мен. Наведох се, но се оказа излишно — и без това беше далеч от целта.

— Разкарайте се от моята собственост.

— Или какво? Ще извикате полиция? Луси е там горе и аз ще я отведа.

Разпери ръце, препречвайки достъпа до вратата.

— Не се занимавай с мен, задник! Не знаеш в какво се забъркваш.

— О, знам. В това е разликата — имам пълна представа на какво сте способен. След като бащата на Кели ви е уволнил, сте започнали да се навъртате тук. Не за да се опознаете и сприятелите с Луси и Елфи, а за да се отървете от тях. За да получите пълен достъп до попечителския фонд. Делът на Луси само от лихвите възлиза на дванадесет хиляди долара годишно. При най-консервативния лихвен процент това означава, че главницата възлиза на двеста и петдесет хиляди. Умножено по четири, колкото сте децата на Лоуел, прави един милион. Първо сте се договорили с Елфи. Узнали сте за пристрастеността му към хероина и сте подхранвали тази негова слабост. От него сте научили за странните неща, които Луси върши насън, и за навиците й. Как и кога се прибира, какво вечеря и че заспива с чаша ябълков сок, докато гледа телевизия. Започнали сте да я тормозите психологически с телефонни позвънявания, при които неизменно сте мълчали. Откраднали сте ключ за апартамента й от Елфи, ровили сте в бельото й — това ви е забавлявало.