Керванът на робите
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Керванът на робите». Краткое содержание книги:
Това стана толкова бързо, че ловците на роби не намериха никакво време да направят и опит за съпротива. Сковани от уплаха, те продължиха безмълвно да стоят по местата си дори когато нападателите се нахвърлиха от всички страни върху тях. Едва след като повечето бяха повалени, останалите се развикаха и се опитаха да се отбраняват, но напълно безуспешно.
Тази схватка бе извънредно странна и нещо невиждано за темпераментните суданци, които не захващат каквото и да било, без крясъци и викове. Нападателите строго се придържаха към дадените им инструкции. Никой от тях не проговори и дума. Удряха с прикладите си и почти всеки удар поваляше някого. Малцината, които успяха с ръце да парират насочените към тях удари, започнаха да се молят за милост. Те разбраха, че всяка съпротива е напразна.
Никога край Нил сто и двайсет души не са се били толкова безшумно и навярно никога подобна схватка не е приключвала толкова бързо. Всеки аскери се беше запасил с въжета и върви или нещо подобно и не измина и четвърт час, откакто Шварц бе отговорил на сигнала на Сивия, когато всички хора на фелдфебела заедно с предводителя си лежаха вързани на земята.
Лесно можете да си представите какви очи опули фелдфебелът, когато дойде в съзнание. Понечи да посегне с ръка към мястото, където го бе ударил юмрукът на немеца, но не можа да се помръдне, защото беше вързан. Тогава широко отвори очи и се огледа наоколо. Видя своите хора вързани и наобиколени от асакери, които безмълвно бяха подпрели ръце на пушките си.
Погледът му падна върху Шварц и Пфотенхауер, но пак не проговори. Всички останали също мълчаха. Тогава пленникът неочаквано съзря…
— Allah ia sillib — всемогъщи Боже! — изкрещя той и в ужаса си направи усилие да се изправи, но не успя. — Господи, закриляй ме от дявола, деветдесет и девет пъти убит с камъни! Нима духовете на умрелите се скитат по земята?
Беше видял онбашията. «Възкръсналият» му отговори:
— Да, скитат се. Това са Dschinn el intikam [225] които преследват изменниците. Ти ме подлъга, като ми каза, че съм щял да заповядвам заедно с теб. Не удържа на думата си и започна да ми нареждаш какво да правя. Ето че сега ще те сполети наказанието.
Старият фелдфебел не отговори. Почти обезумелият му поглед все още бе втренчен в подофицера, който продължи:
— Нарочно скочих в реката, заплувах под вода и избягах за да доведа Абу ал Мот. Но волята на Аллах била друга. Вие не паднахте в неговите ръце, а станахте пленници на тези двама ефендита, в чиято власт е животът ви.
— Той е жив! Не е мъртъв! — процеди фелдфебелът. — Не се е удавил, а е станал… предател! Дано Аллах го изгори! Но кои са мъжете, одързостили се да ни нападнат, без нищо да сме ги обидили? Незабавно ни развържете!
Тези думи бяха отправени към Шварц.
— Само търпение! — отговори му той. — Няма да останеш вечно с тези въжета.
— Нито час, нито минута, нито миг няма да ги търпя! Освободи ме, иначе си загубен! Ти не знаеш, че тук не сме сами. Наблизо има още наши воини!
— Само десет. Имаш предвид пазачите, дето са малко по-нататък, нали? Почти от два часа те лежат край огньовете си вързани също като теб. Човекът, който пропусна Бабар да мине, е от моите хора, а не е ваш другар.
— Ти знаеш името ми? — попита пратеникът.
— Да.
— Откъде?
— Знам го, това ти стига. А сега слушайте какво ще ви кажа!
Той седна на земята пред фелдфебела и Бабар и после продължи:
— Вие сте се разбунтували срещу Абу ал Мот, но не е това причината да ви пленим. Аз също съм негов враг, както съм враг и на Абд ал Мот. Нападнах ви само защото сте се числили към неговите хора. Дали ще ви върна свободата или не, зависи единствено от вас. Животът ви е в моите ръце.
— Ефенди, кой си ти? — попита фелдфебелът.
— В момента не е необходимо да знаеш. Искам да ти кажа, че Абу ал Мот се е върнал. Той дойде с триста нухри. Нападнах го и го победих. Сега бяга към Омбула, но аз ще го нападна и там и…
— Върни ни свободата! Ще ти помагаме! — извика фелдфебелът.
— Нямам нужда от помощта ви. Вие сте се разбунтували срещу вашия господар и сте нарушили думата, която сте му дали. Не мога да ви използвам за нищо. Вашият занаят е престъпен и Абу ал Мот е голям грешник. Въпреки това спрямо него сте клетвопрестъпници и не желая да си имам работа с вас. Всички до един заслужавате смърт. Но дали ще ви съдя или ще ви предоставя на съвестта ви, ще реши този човек. Той посочи към пратеника.
225
Духове на отмъщението. Б. нем. изд.