Червеният змей
- Автор: Бенгтсон Франс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Капсарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният змей». Краткое содержание книги:
Все съветвах Халвдан да остави омъжените жени на мира и да се задоволи с тези, чиято добродетел си е тяхна лична работа. Ако ме беше послушал, това, което стана после, никога не би се случило. Той нямаше да е мъртъв сега и аз нямаше да съм в това състояние, нито пък щях да стоя тук и да ви разказвам за българското злато. Всичко щеше да е наред.
Не го убиха заради жената, а заради златото. Но тя бе причината двамата да се разделим; останалото се случи след това.
По същото време оръженосецът Захариас Лакенодрако изплю нафората в лицето на своя враг архимандрит Софрон, който вече си бе възвърнал благоволението на императора, и заяви на висок глас пред събрания императорски двор, че архимандритът я е напоил с отрова. За това си деяние духовникът бе наказан с бой и изпратен в изгнание в един отдалечен манастир, но и Захариас също бе освободен от длъжност. Освен това му отрязаха ушите, защото бе опетнил името на Христа. Смяташе се, че след като веднъж човек е сложил в устата си част от тялото на Христос, той трябва да вярва достатъчно в бога, за да я погълне, дори ако със сигурност знае, че в нея има отрова. Разсмях се на глас, когато тази история стигна до мен; не можех да реша кой от тях е по-отвратителен. Помислих си, че мечтите им сега са се сбъднали — и двамата бяха с отрязани уши.
Захариас имаше син на име Теофил. Той беше вече тридесетгодишен и служеше в двореца. Когато баща му останал без уши и загубил службата си, синът отишъл при двамата императори и се проснал в краката им. Казал, че грехът на баща му наистина е ужасен, а наказанието му — толкова леко, че,като си помисли за това, му се плаче от радост. С две думи, той възхвалявал добрината на двамата с такъв плам, че не след дълго император Василий го назначил за ковчежник на флотата. Това означаваше, че за в бъдеще той може да ръководи разпределението на цялата плячка, спечелена от императорските кораби по всички краища на земята, и освен това ще отговаря за всичко, свързано със заплащането на моряците.
Ние от червената флота пристигнахме в Модон, за да остържат киловете на корабите ни и да си получим възнаграждението. Ковчежникът Теофил беше там с жена си. Аз не успях да я зърна, но синът ми я видял, а и тя него. За пръв път погледите им се срещнали в църквата и макар че той беше само млад стрелец, а тя — богаташка, скоро те започнали да се срещат тайно и страстно да се любят. Нямах представа за това, но един ден той дойде при мен и ми.каза, че морето вече му досадило, надявал се да получи по-добра служба в къщата на ковчежника. Жената казала на мъжа си, че Халвдан е син на човек, който преди години направил на баща му услуга, като злепоставил архимандрита. Така Халвдан спечелил благоволението не само на съпругата, но и на съпруга.
Като чух причината за назначението му, казах, че ако смята да изпълни намеренията си, по-добре още в този момент да прониже гърдите си с меч и че е жестоко от негова страна да ме остави съвсем сам, без близък човек, само заради боядисаните очи на една жена. Но той не отстъпи и отказа да се вслуша в съвета ми. Твърдеше, че тя е като огън, че е съвършена и не би могъл да живее без нея. Освен това, като служител на ковчежника, щял да стане богат и известен, нямало вечно да бъде беден стрелец. Не съществувала опасност да го разкрият и да бъде убит. Припомни ми, че е наполовина византиец и от много неща разбира повече, отколкото аз, включително и от жени. Тези думи страшно ме разяриха; проклех името на майка му и така се разделихме.