Подпалвачката
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Подпалвачката». Краткое содержание книги:
Какво се ражда от срещата между невинността и злото?…
Ърв продължи:
— Да, страхувам се, че може да стане точно така. И ще ти кажа от какво се страхувам дори повече, въпреки цялата ми любов към нея. Тя може да вземе и да го пусне към тях. И ако излезе от контрол, както е станало там, където са я държали… В Ню Йорк живеят почти осем милиона души, Норма. Прекалено стар се чувствам, за да поема такъв риск.
Стъпките на Норма се запътиха обратно към масата и старият под на фермерската къща приятно поскърцваше под тях.
— Но, Ърв, изслушай ме сега — започна тя загрижено и бавно, сякаш дълго и внимателно бе обмисляла думите си. — Дори и малки вестници, дори и един малък седмичник като „Тръба“ е свързан с асоциацията по телеграфа. В днешно време новините идват отвсякъде. Ето, само преди две години едно вестниче от Южна Калифорния спечели наградата „Пулицър“ за някаква новина, а имаха тираж под хиляда и петстотин!
Той се засмя и Чарли неочаквано разбра, че е хванал ръката й през масата.
— Ти си правила проучвания, нали?
— Да, и нямаш никакво основание да ми се смееш, Ърв Мандърс! Работата е сериозна, много сериозна! Ние сме в капан! Докога ще я държим тук, докато някой я открие ли? Ето, днес следобед ти я заведе да събирате смола от дърветата…
— Норма, аз не ти се смея, а детето трябва да излиза от време на време…
— Мислиш, че аз не го знам ли? Не те спрях, нали? Точно там е въпросът! Едно растящо дете има нужда от чист въздух, от движение. Трябва са получава тези неща, ако искаш да има някакъв апетит, а тя е…
— Злояда, знам.
— Бледа и злояда, точно така. Затова и не те спрях. Радвах се, че я взимаш. Но, Ърв, ами ако Джони Гордън или Рей Паркс беше излязъл днес на разходка и просто случайно бе минал оттам да види какво правиш, както се случва понякога?
— Мила, но това не стана — само че в гласа на Ърв прозвуча безпокойство.
— Не стана този път! Нито миналия! Но Ърв, така не може да продължава вечно! Досега сме имали късмет, и ти го знаеш!
Стъпките й пак пресякоха кухнята и се чу шум от наливане на чай.
— Да — призна Ърв. — Знам. Но… благодаря, скъпа.
— Моля — отговори тя и пак седна. — И забрави „но“-тата. Ти знаеш, че е необходим само един човек, най-много двама, за да се разнесе мълвата. Ще се разчуе, Ърв, че крием тук малко момиченце. Не е важно какво ще си мислят за нея — какво ще стане, ако слухът стигне до тях!
В мрака на спалнята косъмчетата по ръцете на Чарли настръхнаха.
Ърл отговори бавно:
— Зная какво искаш да кажеш, Норма. Трябва да направим нещо и аз не съм престанал да го мисля. Малък вестник… ами той просто не е достатъчно сигурен. Знаеш, че трябва да решим задачата правилно, ако искаме да осигурим безопасност за това момиченце през целия му останал живот… А за да бъде в безопасност, много хора трябва да знаят, че съществува и какво може да прави… не е ли така? Много хора.
Норма Мандърс бъркаше чая си, без да спира, но не проговори.
Ърл продължи натиска.
— Длъжни сме да го направим както трябва заради нея, а също и заради нас. Защото може и нашият живот да е изложен на опасност. По мен вече стреляха веднъж. И го вярвам. Обичам я като родна дъщеря, а знам, че и ти, но трябва да бъдем реалисти, Норма. Тя може да стане причина да ни убият.
Чарли усети как лицето й пламва от срам… и от ужас. Не за нея самата, а за тях. Какво им беше докарала до главите!
— И не става дума само за нас и за нея. Спомняш ли си какво каза оня човек, Таркингтън? Досиетата, които ни показа? Става дума за брат ти, и за племеника ми Фред, и за Шели, и …
— … и за всички онези хора там, в Полша — допълни Норма.
— Е, за тях може само да е блъфирал. Моля се на Бога да е било така. Трудно ми е да повярвам, че човек може да падне толкова ниско.
Норма мрачно отсече:
— Те вече бяха паднали доста ниско.
— Във всеки случай ясно ни е, че ще стигнат колкото могат по-далече, мръсните гадове. Лавината ще тръгне. Всичко, което искам, Норма, е да не тръгне напразно. Ако ще предприемем някакъв ход, нека бъде добър. Не ми се иска да се отнесем до някой провинциален седмичник, а те да го подушат и да го смажат. Могат да го направят. Те могат да го направят.
— Но какво ни остава тогава?
— Точно това — тежко въздъхна Ърв — се мъча да открия. Вестник или списание, но такова, за което не биха се сетили. Трябва да е честно и да бъде за цялата нация. Но най-вече не бива да има никакви връзки с правителството или с правителствените служби.
— Искаш да кажеш — с Арсенала.
— Да. С Арсенала.
Ърв отпи от чая си. Чарли си легна в леглото, като се вслушваше с очакване.
„… може и нашият живот да е изложен на опасност… по мен вече стреляха веднъж… обичам я като родна дъщеря, а знам, че и ти, но трябва да бъдем реалисти, Норма… тя може да стане причина да ни убият.“