Арабският принц
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арабският принц». Краткое содержание книги:
Кристиан Хоуксблъд и Али тихо разговаряха. Те знаеха причината за смъртта на войниците, но благоразумно мълчаха, за да не предизвикат всеобща паника.
Бриана и Адел шиеха в градината. Наближаваше лятото и цветята бяха разцъфтели. Край белите стени се виеха храсти с розови и червени цветя, топлият бриз разнасяше уханието на бял жасмин и жълти рози, привличайки пеперуди и птици, каквито никога не бяха виждали в Англия.
Бриана обичаше градината. Това бе истински оазис на спокойствието, красотата и тишината, където забравяше за дворцовия шум и суета. Наслаждаваше се на студените води на басейна, които я успокояваха и разхлаждаха през горещите следобеди. След като излезеше от хладните води, сядаше в едно кресло на слънце и шиеше, докато косата й изсъхне. Слънцето бе изсветлило косата й и сега беше още по-красива. Светлозлатистите къдрици около слепоочията ставаха тъмнозлатисти към краищата на косите й, които се стелеха по раменете й. Бриана си шиеше къса бяла туника, с която да седи около басейна, а Адел бродираше бебешка нощница.
— За Джена ли е?
Лицето на Адел се озари от щастие.
— Не, не е за бебето на Джоан, за друго бебе е… за моето бебе!
— Адел! О, за Бога, не знам какво да кажа!
— На моята възраст! Можеш ли да си представиш? Това е истинско чудо!
Бриана видя щастието в очите на леля си и изпита моментна завист.
— Пади знае ли?
— Не още. Света Богородице, представяш ли си как ще се перчи и ще се надува пред бедния Али?
Бриана се поколеба, но накрая се реши да я попита:
— Мислиш ли, че може да откаже да се ожени за теб?
Адел самодоволно се усмихна, бе сигурна в своя Пади.
— Ще го натупам здравата и ще му дам да се разбере! Стана доста горещо — въздъхна Адел и погали с ръка корема си. — Ще отида да си полегна.
Бриана свали дрехите си, облече късата бяла туника, която току-що бе ушила, и се плъзна в примамливите тюркоазени води на басейна. Беше доволна от себе си, тъй като се бе научила да се отпуска във водата и да плува по няколко метра. Единият край на басейна бе в сянка, затова тя отиде в другия край, огрян от слънчевите лъчи. Затвори очи и повдигна лице към слънцето. Дългата й коса плуваше около нея като златно сияние.
Кристиан гледаше запленен прекрасното видение. Красотата й винаги го бе поразявала, ала в този миг, сред тази романтична обстановка, тя бе омагьосваща. Бриана не го бе забелязала, тъй като той стоеше скрит в сянката, абсолютно неподвижен, и жадно пиеше с очи тази невероятна красота.
Сърцето му преливаше от нежност и любов. Дори и да бе на стотици километри от нея, тя неизменно владееше мислите му — странно ли бе, че очакването на мига, в който отново ще я притисне до гърдите си, бе за него най-вълнуващото усещане? Нима имаше по-щастлив мъж на този свят? Тя въплътяваше всичко, за което бе бленувал, за което и сега копнееше и от което всеки ден и всяка нощ се нуждаеше: красива, щедра, прозорлива, чувствена и най-важното — смела. А освен това си оставаше по детски романтична, безпределно вярваща в честността и благородството на хората около себе си.
Трогната усмивка се изписа на устните му. Тъкмо това най-много харесваше в нея. Макар че непоносима мъка гризеше сърцето му, не можеше да я обвинява… Не можеше да очаква, че Бриана ще му отдаде цялото си сърце, след като вярваше, че Робер де Бошан е загинал, пронизан в гърдите от неговото копие. Дори се гордееше със строгия й морал и непреклонните й изисквания. Не можеше да си представи по-съвършена майка за децата, които щяха да имат — децата, които вече познаваше от бляновете си. Тя ще им предаде безупречните си разбирания за чест, добродетели и морал.
Рано или късно Бриана ще се убеди, че той не е убил брат си, за да я спечели за своя съпруга. Но докато настъпи този мечтан ден, трябва да изтърпи всичките й съмнения и колебания.
Бриана се сепна от издрънчаването на стоманената ризница върху мраморните плочи. Дъхът й секна, като го видя да излиза от сянката на дърветата. Нима се бе върнал от похода? Застина във водата и се загледа смаяно в Кристиан, който забързано сваляше дрехите си. Нима ще се хвърли при нея в басейна?
Хоуксблъд се гмурна под водата и преплува почти цялата дължина на басейна, преди да изскочи над синкавата водна повърхност на сантиметри от нея. Изтръска капките от смолисточерните си коси и закачливо се усмихна: