Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
Сега складът бе свещено място, украсено и поддържано от Църквата на Оцелелия. Отпред бе поставена мемориална плоча с изрисувано на нея копие — оръжието, от което бяха издъхнали лорд Владетеля и Келсайър. Имаше и кратък текст, обясняващ значението на сградата.
ТенСуун нямаше нужда от обяснения. Това бе мястото, където групата на Келсайър бе открила складираните оръжия, оставени от Оцелелия, за да бъдат въоръжени скаа бунтовниците. Същия ден се разнесе вестта, че Келсайър е мъртъв, и плъзнаха слухове, че е възкръснал, за да води последователите си. В известен смисъл тези слухове бяха верни. ТенСуун заобиколи сградата, като следваше инструкциите, получени от ОреСюр. Благодатта на Присъствието му помагаше да си припомня точните думи и въпреки натрупаните сажди той лесно откри мястото — още повече че паветата бяха леко хлътнали. Започна да рови с лапи.
Онази нощ Келсайър, Оцелелия от Хатсин, наистина се бе появил пред своите последователи. Или, по-точно, бе се появило тялото му. ОреСюр бе получил заповед да погълне тялото на Оцелелия, да се превърне в него, да се появи пред скаа и да ги окуражи. Легендите за Оцелелия, цялата мощна религиозна вълна, породена в онази нощ, бе всъщност дело на една кандра.
А ТенСуун бе убил същата тази кандра. Но не и преди да изтръгне тайните й. Тайни като например къде ОреСюр е заровил костите на Оцелелия и как е изглеждал той.
Мразеше да използва стари кости, но се налагаше. Освен това не разполагаше с коса, което означаваше, че човекът, когото ще пресъздаде, ще е плешив. Но възможността бе твърде примамлива, за да се отказва. Беше виждал Оцелелия само веднъж, но с опита си да имитира…
Какво пък, заслужаваше си да опита.
Уелън се подпираше на копието си и се взираше в мъглите. Ритъл — другият стражник — твърдеше, че не били опасни. Но Ритъл не знаеше на какво са способни. Уелън предполагаше, че е оцелял само защото изпитва уважение към тях. Това, както и че не приема нещата, които е видял, навътре.
— Мислиш ли, че Скиф и Джастон пак ще закъснеят със смяната? — попита Уелън, просто така, за да завърже разговор.
— Не зная, Уели. — Ритъл не обичаше празните приказки.
— Може би един от нас трябва да иде да види — предложи Уелън. — Нали знаеш, да ги попита ще се бавят ли… — И млъкна.
Имаше нещо в мрака.
„В името на лорд Владетеля! — помисли той и се присви. — Пак ли?“
Но този път не последва атака от мъглите. Вместо това към тях се приближи тъмна фигура. Ритъл се стегна и насочи копието си напред.
— Стой!
Мъжът се приближаваше — загърнат с наметало, скръстил ръце, със спусната качулка. Но лицето му се виждаше. Уелън се намръщи. Имаше нещо познато в този човек…
Ритъл извика, после падна на колене и стисна медальона на шията си — сребърното копие, което носеше винаги.
„В името на лорд Владетеля“ — помисли си смаяно Уелън, припомняйки си откъде му е познато това лице. Беше го виждал на многобройните картини из града, на които бе изрисуван Оцелелия от Хатсин. А и белезите по ръцете му…
— Стани! — нареди Оцелелия. Гласът му бе доброжелателен.
Ритъл се изправи на разтрепераните си крака. Уелън отстъпи назад; не знаеше дали да изпитва страхопочитание, или ужас.
— Дойдох да те похваля за твоята всеотдайност — каза Оцелелия.
— Милорд… — Ритъл сведе глава в поклон.
— Освен това — продължи Келсайър и вдигна пръст — искам да ти кажа, че не ми харесва начинът, по който се управлява този град. Хората ми гладуват, боледуват и измират.
— Милорд — повтори Ритъл, — няма достатъчно храна и напоследък избухнаха бунтове пред складовете. Мъглите убиват, милорд! Моля ви, защо ги пратихте да ни избиват?
— Не съм правил подобно нещо — рече Келсайър. — Зная, че храната не стига, но трябва да си я делите и да не губите надежда. Кажете ми за човека, който управлява този град.
— Крал Пенрод? — попита Ритъл. — Той замества император Елънд Венчър, който отиде на война.
— Лорд Елънд Венчър? И той одобрява ли начина, по който се управлява този град? — попита разгневено Келсайър.
Уелън се присви.
— Не, милорд! — отвърна разтрепераният Ритъл. — Той…
— Той е безумец! — чу Уелън собствения си глас.
Оцелелия се обърна към него.
— Уели, не бива да… — почна Ритъл, но млъкна, понеже Оцелелия го стрелна с присвити очи.