Кръстът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Kristin Lavransdatter #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-218-4
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кръстът». Краткое содержание книги:
Кристин сложи ръка върху рамото му. Той хвана китката й и я стисна до болка. После се хвърли на врата й, изпълнен с искрена нежност, страх и стеснителност, както онзи път.
— Сине, какво ти става? — прошепна изплашена Кристин.
Скюле само поклати глава в мрака и я пусна. Тръгнаха към църквата.
По време на вечерната литургия Кристин се сети, че сутринта е забравила връхната дреха на сляпата Оса върху пейката пред дома на свещеника. След края на службата отиде да я вземе.
Под сводестата врата стояха отец Айлив с фенер в ръка и Скюле.
— Издъхна, когато поехме към пристана — долетя гласът на сина й, изпълнен с луда тревога и отчаяние.
— Кой?
Двамата мъже подскочиха от уплаха, когато я забелязаха.
— Един от екипажа ми — тихо отговори Скюле.
Кристин местеше неспокойно очи от единия към другия. На светлината от фенера зърна изопнатите им напрегнати лица и неволно нададе лек вик на уплаха. Свещеникът прехапа долната си устна. Брадичката му трепереше.
— Сине, по-добре кажи на майка си. Нека всички сме подготвени да понесем участта си, ако Господ иска да подложи и нашия народ на толкова жестоко…
Скюле само простена и продължи да мълчи. Отец Айлив продължи:
— Кристин, в Бьоргвин е избухнала епидемия: страшната смъртоносна зараза, която вилнее из целия свят и за която се носят ужасяващи слухове…
— Черната чума? — прошепна Кристин.
— Няма смисъл да ви описвам положението в Бьоргвин, каквото го видях, преди да потеглим оттам — увери ги Скюле. — Човек трябва да го съзре с очите си. Отначало Бярне взе крути мерки, за да потуши огнището на болестта, която избухна в стопанствата около манастира „Свети Йоан Кръстител“. Накара хората си да отцепят целия квартал Нурнес въпреки заплахите на монасите от манастира „Свети Архангел Михаил“, че ще го анатемосат. Пристигна английски кораб с болни моряци. Бярне им забрани да свалят товара си на сушата и да напускат борда на кораба. Целият екипаж измря и Бярне заповяда да ги хвърлят в морето. Но за беда вече бяха разтоварили част от стоките на борда, а през нощта хората от града тайно отмъкнали някои храни. Освен това монасите настояваха да пратят изповедник на умиращите. После заразата плъпна из целия град, смъртните случаи зачестиха и разбрахме, че е безсмислено да правим каквото и да е… Сега в града останаха само носачи на трупове. Всички избягаха, а епидемията се разпространява…
— Исусе Христе!
— Майко, помниш ли годината, когато в Сил имаше нашествие на лемингите? Навред по пътищата и по пътеките падаха мъртви животни, а труповете им гниеха в храстите и отравяха всички водоеми със смрад и зараза!
Той сключи ръце, а майката потръпна:
— Боже, смили се над нас! Слава на Бога и на Пресветата Дева, задето те изпратиха тук, сине.
Скюле скръцна със зъби в мрака:
— И ние така си помислихме, аз и хората ми, когато сутринта отплавахме и се насочихме към залива Воген. Но в пролива Мулдьосюн един от екипажа се разболя. След като почина, завързахме камъни на краката му и кръст на гърдите му, дадохме му дума да отслужим панихида за упокой на душата му и хвърлихме трупа му в морето. Бог да ни прощава. Но после се разболяха и други двама. Тях ги свалихме на сушата, за да получат последно причастие и да ги погребем по християнски. Човек няма как да избяга от съдбата си. Четвъртата жертва на чумата издъхна, докато пътувахме по реката, а петата — тази нощ…
— Необходимо ли е да се връщаш в града? — попита Кристин. — Остани тук.
Скюле поклати глава и се засмя безрадостно:
— О, няма никакво значение къде се намира човек. Безсмислено е да се страхуваме. Изплашеният е наполовина мъртъв. Де да бях на твоите години, майко!
— Човек остава пощаден от множество страдания, ако умре млад — тихо отбеляза Кристин.
— Майко, по-добре замълчи! Спомни си как си обичала живота на двайсет и три години. Нима тогава щеше с радост да се разделиш с бъдещето си?
След четиринайсет дни Кристин за пръв път видя болен от чума. До Райнската обител — неизвестно как, защото хората не излизаха от домовете си и не пускаха вътре непознати, а който срещнеше чужденец, се скриваше в гората или в храстите — стигнаха слухове, че смъртоносната зараза, която вилнее из Нидарус, плъзва из околността.