Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
Фиона забеляза оголени кръгове по дърветата, където куршуми бяха отпрали кората им. Тези свидетели за смъртната опасност, която бе заплашвала Джереми, я накараха да изтръпне и да замълчи. Джереми, който бе тръгнал на път в особено добро настроение, бързо се отърси от мрачните чувства. Заговори бодро и започна да се шегува с Фиона, докато и тя отново се развесели, на красивото й лице пак изгря лъчезарната й усмивка, която бе непресъхващ извор на радост в живота на Джереми.
Когато стигнаха до края на този път, слънцето се бе скрило зад Сините планини и птиците заспиваха в гнездата си след гъстата гора край реката. Направиха си лагер на мястото, където Джереми се бе срещнал с Джарбо Чарли, и запалиха огън в същия, обграден с камъни кръг. Лумнаха пламъци, водата в канчетата завираше, а в тенджерките се приготвяше храна.
Фиона разбъркваше яденето и се чудеше на дълбоката пепел в кръга, заграден с камъни.
— Много дърва са изгорели тук — добави тя. — Или твоят приятел е лагерувал дълго на това място, Джереми, или и други хора са използвали същия лагер.
— Други хора са го направили — отговори Джереми. — Джарбо Чарли казваше, че е намерил кръга обграден с камъни, които са били поставени много години преди това.
— Тук ли намери бутилката, която използваше като шише за вода? — попита Бъги. — Онова дето се счупи.
Джереми кимна и посочи мястото край огъня, където Джарбо Чарли изровил бутилката, затрупана с клони и листак. Задаваха си въпроса кой ли е лагерувал тук в по-старо време, после заговориха за други неща. Фиона напълни чиниите с храна, а апетитната миризма на сочните агнешки котлети, на картофите и зеленчука се подсилваше от приятния дъх на дим, защото бяха сготвени върху открит огън.
Когато легнаха край огъня, завити в одеялата си, Джереми се чувстваше тъй щастлив, че дълго не можа да заспи. До него бе любимата му Фиона, сложила глава на рамото му, а преди да настъпи следната зима, щяха да имат дете. Очакваше с нетърпение да види отново баба си и да й предаде документите за собственост на фермата. Но освен това изпитваше и някакво върховно задоволство, което не можеше да определи, затова го отдаваше на съчетанието на всичко останало.
Преди разсъмване, още в тъмно излязоха от гората и преминаха по моста над река Нипиан. Когато се развидели, вече бяха прехвърлили предпланините и яздеха по стръмните планински склонове. Зимният студ още владееше по високите места и тримата ездачи загърнаха кожусите си, когато пресичаха хребета на планинската верига и започнаха да се спускат от обратната й страна. По здрач спряха на лагер край шосето, западно от Батхърст, пред прага на Пустошта.
На другия ден вече бяха в земята, която обичаха, огромните простори на Пустошта стигаха до хоризонта във всички посоки. Спираха във фермите, чиито стопани бяха оказали помощ на Джереми и баба му и нощуваха в някои от тях, когато пристигаха в края на деня. Джереми носеше подаръци за всички — пури за мъжете, по няколко метра муселин и дантела за жените, играчки и бонбони за децата. Хората приемаха подаръците с радост, но и с протести, защото не бяха очаквали никаква отплата.
Времето бе променливо, имаше няколко облачни и дъждовни дни, но студените ветрове бяха прогонили поройните дъждове чак до следната година. Пролетта настъпваше в Пустошта. Слънчевите дни извикваха на живот нови кълнове и нова зеленина в широките савани, раздвижваха се и животните. Птици ему пресичаха пътя пред копитата на конете, храстите гъмжаха от дребни животинки. Червено кенгуру, кенгурута, дребни като зайци, и змии се стрелкаха по хълмовете. Дрезгави викове на папагали, безумният смях на птиците кукабура и крясъците на други пернати се сливаха в нестихващ звуков фон. В малкото селище Гундару вече бяха пристигнали първите пътуващи стригачи на овце.
От разговорите си във фермите Джереми научи, че неговото скорострелно пътешествие заедно с баба му вече е включено в неписаната история на Пустошта, преразказана с разкрасяване на фактите от скитниците. Научи също, че река Дарлинг още е придошла. На запад от Гундару говори с пътници, напуснали неотдавна Вилкания, които потвърдиха, че има наводнение. Никой не знаеше дали фериботът работи, което означаваше, че може би пътуването им ще се забави.