Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Милионерът в Лисабон - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Милионерът в Лисабон

Электронная книга - «Милионерът в Лисабон». Краткое содержание книги:

Благодарение на своята далновидност и предприемачески гений Калуст Саркисян става най-богатият човек в началото на ХХ век. Привърженик на уединението и дискретността, той се отдава необезпокоявано на най-голямата си страст – колекциониране на произведения на изкуството.
1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 186
Перейти на страницу:

Примигна и учудено разпозна мъжа.

- Пасарао?

Видя как двамата се сбогуваха и мадам Дюпре се качи по стръмното стълбище с букет от жълти и яркочервени цветя. Арменецът зяпна от удивление. Какво беше това, по дяволите? Адвокатът му се мотаеше с неговата асистентка и любима и й подаряваше цветя? Какво ставаше тук?

Неспокойно се отдръпна от прозореца, за да не го забележат, и се отпусна в един стол до гранитната камина в стаята на приземния етаж. Престори се, че разглежда португалските колони от XVIII век от двете страни на камината и плочките азулежо, които разказваха историята на имението, докато любимата му влезе в къщата и го завари така.

- Добър ден, съкровище! - поздрави го нежно тя. - Направихте ли вече сутрешната си разходка?

Калуст се опита да се усмихне.

- Разбира се. Отидох до най-високата точка на имението близо до мавърската крепост и се порадвах на гледката. Морето се вижда като на длан заедно с двореца Пена.

- Ах, да! - съгласи се тя и сложи цветята във ваза. - Гледката наистина е великолепна!

- Къде намери тези цветя?

- Набрах ги по пътя. Красиви са, нали?

Лъжкиня, помисли си арменецът. Доктор Фонсека многократно го бе съветвал да избягва вълнението, за да не натоварва сърцето си, и Калуст знаеше, че е прав и че трябва да владее емоциите си. Но трябваше да изясни въпроса, тъй като мадам Дюпре бе човекът, от когото най-силно се нуждаеше и комуто имаше най-голямо доверие на този свят. Нима бе възможно да му изневерява? Трябваше да разсее съмненията си. За какво й бе да играе двойна игра? В крайна сметка тя също бе възрастна като него и връзката им, струваше му се, се основаваше на нежни чувства, плод на дългогодишното им приятелство, а не на страст и плътска наслада. И двамата отдавна бяха далеч от тези неща. Или... бе с него заради парите? Дали Нунуфар нямаше да се окаже права? Тази мисъл го смути. Той по-добре от всекиго знаеше, че парите управляват света и имат способността да променят хората, да рушат семейства и приятелства, затова прие тази възможност много присърце. Животът се върти около парите и секса, помисли си той. Щом сексът не можеше да мотивира любимата му на тази възраст, тогава оставаха парите.

Трябваше да се увери.

- Мислех си за завещанието ми - заговори той, пускайки въдицата, за да види дали рибата ще клъвне. Чудя се дали да оставя състоянието си на Крикор...

- Разбира се, че трябва да му завещаете нещо - отвърна тя, - но не забравяйте, че той не ви се подчини и не изпълни докрай синовния си дълг. Няма да го наградите за това, нали?

- Естествено, че не.

Французойката се приближи до него и нежно го погали по лицето.

- Вашият истински завет ще бъде фондацията, мили.

- Права сте. Французите ми обещаха галерия в „Лувъра“, където да изложат „рожбите“ ми, а и американците също настояват и ми отправят наистина фантастични предложения! - Пое си дълбоко дъх. - Колебая се кое място да избера.

- А защо не... тук, в Португалия?

Богатите португалци не дават нищо на никого, ma cherié. Доколкото ми е известно, хората тук не раздават богатството си от филантропски подбуди. Та те дори нямат законова рамка, която да предвижда данъчни облекчения, на които обикновено се радват фондациите.

- О, но вашият адвокат ми каза, че Салазар вече е уредил това.

Калуст остави чашата с чай и се взря в лицето на мадам Дюпре. Трябваше да следва препоръките на доктор Фонсека и да подходи спокойно към въпроса, но вече бе време да свалят маските.

- Виждам, че с Пасарао сте станали много близки.

Французойката се изчерви и трябваше да положи огромно усилие, за да не отвърне поглед.

- Какво... какво искате да кажете?

Магнатът посочи към вазата с цветя и заговори със сурово изражение.

- Казвам, че не сте набрали букета по пътя, за което ме излъгахте, а ви е бил подарен от онзи хищник! - процеди грубо той, размахвайки обвинително пръст. - Казвам, че i него водите някакви разговори, за които аз не съм в течение! Казвам, че се случва нещо зад гърба ми!

Клепачите на мадам Дюпре трепнаха и големите й зелени очи заблестяха. Всеки момент щеше да се разплаче.

- Аз... не съм направила нищо.

- Какво иска Пасарао от вас? - притисна я Калуст, като се възползва от емоционалната й слабост. - Защо ви подарява цветя? Какво се случва между вас?

1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)