Еон

— Аз също бих искал да се ровичкам в него — призна не без завист Хайнеман.

— Може би някой ден ще ви се отдаде подобна възможност. Въпреки че доколкото познавам франтите, те ужасно държат на реликвите от своето минало. — Той потупа кожуха на телескопа. — Скоро няма да мога да се върна тук. Бих могъл да ги помоля да продължат работата ми, ала не след дълго ще бъдат назначени на ново място — преди това ще се съберат за поредното хомогенизиране, което е обичайно за франтите — и всичко ще бъде занемарено. На времето, този и още четиринадесет подобни инструмента са работили неуморно от сутрин до вечер, дебнейки за заплахи от кометни атаки. — Той им махна с ръка да го последват навън, към равната площадка зад павилиона.

Стигнаха края на площадката и пред тях се ширна просторна долина, отворена към океана.

— Когато се появихме тук, франтите вече бяха на прага на космическата ера. Бяха построили хиляди ракети с ядрени бойни глави — дело на една невероятна, находчива и странна техническа мисъл, не зная дали можете да си ги представите. От последната тежка кометна атака бяха изминали девет столетия и те вече очакваха следващата. Достатъчно е било този, или някой от останалите дежурни телескопи, да засече приближаваща се комета и след това траекторията й е била определяна от хиляди синхронно работещи мозъци на франти. Понякога това отнемало седмици, месеци, дори години, но тогава франтите все още разполагали само с най-примитивни изчислителни машини. Случвало се да преместят някое селище, за да избегнат предполагаемото разрушение. Представяте ли си, всеки дом на тази планета е бил подготвен за бърза евакуация! За щастие, сега това е само минало. Но няма съмнение, че онова там — той посочи с ръка телескопа — си е направо произведение на изкуството. — Сер Олми! Водете ги. Приключихме тук. — След тези думи той прегърна по отделно всеки един от франтите и докосна ръцете им в хомогенизиращ жест, макар за един представител на човешкия род това да беше чиста формалност.

Тъкмо се качваха на автобуса, когато един от стоящите наблизо франти подсвирна и посочи към брега. Три мънички белезникави точици тъкмо бяха пресекли линията на прибоя и се носеха навътре, право към телескопа. Олми се намръщи.

— Господин Ланиер, моля отведете хората ви обратно при телескопа. Сер Ятес, ще останете ли при тях? — Ятес се съгласи и ги последва навътре в павилиона.

— Какво става?

— Не зная — рече Олми. — Нямаме уговорена среща с порталната полиция.

Трите белезникави точици бързо нараснаха и се превърнаха в източен въздухолет с притъпен нос. Въздухолетът направи кръг над телескопа и се приземи на площадката отпред. Носовият люк се отмести встрани и през отвора се появи Олиганд Толер, последван от четирима портални чиновници и един франт, опасан със зелен дипломатически пояс. Толер се отправи забързано към Олми, без да откъсва поглед от него.

— Имаме проблеми в Аксисград — заговори той. — Наредиха ми незабавно да прекратя посещението ви и да ви върна в града.