Неуловимият пламък

— Какво, за бога, е това?

Сарина хвърли поглед нататък.

— Моят призрачен приятел. Той ми помогна да изкарам въздуха на Ръд.

— Какво представлява, все пак? — попита съпругът й, като се втренчи сащисано в нея.

— Един голям котел с торба брашно в него, покрит с чаршаф. Струва ми се, че в началото Алистър и Ръд го помислиха за истинско привидение. Във всеки случай се разпищяха така, сякаш действително виждаха призрак.

Бо избухна в смях.

— О, скъпа, скъпа моя жено! Като си помисля какво съм изпуснал!

— В къщата ли ще оставиш Алистър, когато заминем за Хартхейвън? — попита е тревога тя.

— Всъщност не мисля, че има нужда да заминаваме — отвърна той. — Бурята като че ли променя посоката си и отива към океана.

— О, но това е чудесно! — въздъхна облекчено Сарина. — Не мисля, че щях да понеса дългото пътуване след всичко, което преживях тази вечер. Ако не бях кърмачка, бих пийнала от онова твое бренди за успокоение. — Тя протегна ръце напред, за да му покаже — сама изненадана от този факт — колко силно е започнала да трепери, откакто се бе появил.

— Между впрочем, къде беше Маркъс през всичкото това време?

— Заключих го в килера за бельо горе. — Сарина се надигна на пръсти, за да целуне съпруга си, сетне отстъпи назад. — Отивам да го взема.

— По-добре изчакай да ти запаля една лампа. Цялата къща е потънала в непрогледен мрак. Когато идвах насам реших, че вече си тръгнала, защото всички прозорци бяха тъмни.

— Аз угасих всички лампи, за да мога да следя двамата негодници. Единствената светлина в къщата идваше от техните фенери, така че ми беше лесно да виждам къде са.

Бо й подаде газената лампа, която току-що беше запалил.

— Наистина съм изумен от твоята находчивост, скъпа. Освен това много се гордея с теб. Да защитиш толкова храбро своето семейство!

— Те ме принудиха — въздъхна Сарина, като пое лампата от ръката му. — Нямаше какво друго да сторя.

— Мадам, ако съдя по това, което ми разказахте, мисля, че сте се справила превъзходно. Съжалявам само, че не бях тук, за да видя всичко.

— Сигурна съм, че ако беше тук, щеше да се справиш с тези двамата много по-бързо. — Тя кимна и добави решително: — Мисля, че следващия път, когато се наложи да подготвяш кораба си за буря, или ще дойда с теб, или ще отведа сина ти в Хартхейвън още при първите признаци за влошаване на времето. Не вярвам, че бих могла да понеса още една вечер като тази.

— Ще се постарая вече да не се отделям от теб по време на буря, малка моя — обеща той. — Надявам се, че това ще те успокои.

— О, да! — усмихна се Сарина и се взря в лицето му. — Така ще съм сигурна, че и ти си в безопасност. Знаеш, че родителите ми загинаха в една буря — затова когато си навън в лошо време, винаги се тревожа за теб.

— Не се безпокой — нежно каза Бо. — Където и да съм, все бързам да се прибера у дома при теб.

Бо се усмихна и разпери ръка към стълбата.

— Вървете да донесете сина ни, мадам. Бих искал да го даря с малко бащино внимание.