Бялата графиня
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: kuzan #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата графиня». Краткое содержание книги:
Но опитите на Карим да я утеши никак не й помогнаха. Кити нервно кръстосваше из стаите, без да може да намери покой. Нима наистина Аполон е пленен? Или е успял да избяга и сега се укрива някъде из планините? Ами ако вече лежи прострелян в някоя пряспа? Как ще живее тя отсега нататък без него, без единствения мъж в живота й, който бе успял да я направи щастлива? Как е възможно така внезапно да се прекърши нейното щастие и то точно когато всичко между тях двамата изглеждаше така прекрасно? Нищо не можеше да пресуши сълзите й. Дори Карим, обръгнал след толкова години на кървави битки, се стъписа какво да прави.
— Графиньо, стига сте ронила сълзи, още е рано да оплаквате нашия Ас-Сакр Ас-Сагир. Защото аз ще сторя всичко, което мога, за да го върна при вас. Залагам думата си на джигит, че ще го намеря. Ще открия нашия Млад сокол. Няма да се спра пред нищо! Веднага, щом узная нещо за съдбата му, ще яхна коня си и ще препусна към долината като вихър!
Но Кити унило поклати глава.
— Да, да… Не се съмнявам, че ще направиш всичко, което е по силите ти.
— Сега идете при лекаря — посъветва я Карим и й помогна да стане от канапето и да се качи по стъпалата към детската стая на горния етаж. — А аз веднага ще оседлая отпочинал кон, за да събера джигитите от долината.
Преди да стигне до най-горното стъпало, Кити рязко се обърна назад.
— Почакай, Карим! Забравих да ти кажа, искам веднага да ми съобщиш, щом научиш нещо за Аполон. Ще бъда горе и ще чакам!
— Опитайте се малко да поспите, после да посъберете сили. Утре малкият Кубик ще има нужда от грижите на майка си.
Кити не можеше да отрече правотата на думите му, но не можеше и да се отърси от усещането, че част от нея ще умре заедно с Аполон, ако такава бъде волята на съдбата.
— Получиш ли някакви вести за него, Карим, искам веднага да ме събудиш! Дори и да е посред нощ! Дори и ако вестите са лоши! Моля те, Карим!
— Ще бъде изпълнено, графиньо, нека само да узная нещо.
Рано на следващата сутрин Карим се появи с първите вести — Аполон бил заловен от патрула в Шура, но се носели слухове, че се готвят да го преместят в Тифлис.
— Но защо? — извика Кити. — Да не би да са решили да му пощадят живота? О, Господи, ще полудея! Все пак… може пък наистина да са решили така, Карим, щом като не са го разстреляли още същата нощ?
В нея се породи плаха надежда, както когато някоя нещастна душа е доведена до прага на отчаянието.
— Засега нищо не мога да кажа, графиньо. Няма друг изход, освен да чакаме — предпазливо отвърна Карим, понеже не желаеше да й вдъхва напразни очаквания. — Ако го отведат в Тифлис, ние веднага ще яхнем конете и ще потеглим на юг по най-късия път. Ще се опитаме да го освободим някъде по пътя. Но ако… ако не успеем, ще продължим с опитите в Тифлис.
— Щом ти заминаваш, и аз ще дойда с теб, Карим! — решително отсече тя и яростно тръсна коси.
За миг Карим едва не онемя от удивление. Досега той така и не можа да привикне с пълното неразбиране на Кити към чисто мъжките дела. Опита се да протестира, но по-умерено, отколкото бе свикнал, защото в същото време се досещаше, че е длъжен да щади чувствата й.
— Това е невъзможно! Младия сокол никога нямаше да ти разреши да заминеш с мен и с джигитите. Пътуването ще бъде много опасно. Не, това не е работа за жени! Жените трябва да си седят у дома, при децата и печката!
— Можеш да си приказваш каквото щеш, но аз не мога да седя тук, да плача по цял ден и цяла нощ и да чакам вестта за гибелта му! — При тази мрачна картина сълзите отново започнаха да напират в зачервените й очи. — Не си въобразявай, че не мога да се досетя защо ще го местят в Тифлис. За болшевиките няма по-омразни врагове от царските офицери. За тях е истинско удоволствие да обесят насред централния площад в столицата на Грузия един от най-опасните си врагове, при това не е кой да е, а един чистокръвен княз, един от князете Кузин, наследник на Искендер хан… Да, сигурна съм, че сега тези проклетници радостно потриват ръце, предвкусвайки небивалото зрелище!
— Не зная какво си мислиш, графиньо — мрачно сведе глава Карим, но се закани да поведе тайно своите джигити по просеките на юг от долината Дарго. Нито Искендер хан, нито Аполон щяха да му простят, ако позволи на графинята да потегли с конниците в този отчаяно рискован поход.