Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
– Не обичам загадките – каза Едклинт. – Но… окей. Какво знаем?
– Казва се Юнас Сандберг – каза Моника Фигерула. – Обучен водолаз, бил в полицейската школа в началото на деветдесетте. Първо работил в Упсала, после в Сьодертеле.
– Ти нали идваш от Упсала…
– Да, но сме се разминали за някоя и друга година. Тъкмо съм започвала, когато той е заминал за Сьодертеле.
– Окей.
– Бил назначен в контраразузнаването на РПС/Сек през 1998-ма. Изпратен с тайна мисия в чужбина през 2000-та. Според нашата документация би трябвало да се намира официално в посолството в Мадрид. Проверих там. Нямат представа кой е Юнас Сандберг.
– Точно като Мортенсон. Официално преместен някъде, където не се намира.
– Само шефът на канцеларията има възможност да прави такова нещо систематично и то да сработва.
– А в обикновени случаи всичко може да мине за грешка в документацията. Ние я забелязваме, защото ѝ обръщаме специално внимание. А ако някой започне да мърмори, му казват само това е секретно или че има нещо общо с тероризма.
– Остава още доста работа по бюджета.
– Шефът на бюджета?
– Може би.
– Окей? Друго?
– Юнас Сандберг живее в Солентуна. Неженен е, но има дете от учителка в Сьодертеле. Има лиценз за две огнестрелни оръжия. Прибран човек, пълен трезвеник. Единственото странно е, че, изглежда, е вярващ и е бил в Livets Ord[46] през деветдесетте.
– Това пък откъде го изрови?
– Говорих с бившия ми шеф в Упсала. Той много добре помни Сандберг.
– Добре. Религиозен военен водолаз с две оръжия и дете в Сьодертеле. Друго?
– Преди около три часа го идентифицирахме. Доста бързо стана.
– Извинявай. Какво знаем за къщата на Артилеригатан?
– Все още не много. Стефан е успял да се свърже с човек от градското строителство. Имаме скиците на имота. Право на строеж от края на по-миналия век. Шест етажа с общо двайсет и две жилища, плюс осем апартамента в малка къща на двора. Прегледах наемателите, но не открих нищо забележително. Двама от живеещите там са съдени за престъпления.
– Кои?
– Някой си Линдстрьом на първия етаж. 63-годишен. Осъден за застрахователни измами през седемдесетте години. И някой си Витфелт на третия етаж. 47-годишен. Два пъти осъждан за побой над бившата си съпруга.
– Хм…
– Онези, които живеят там, са добре подбрани граждани от средната класа. Има само едно жилище, което буди въпроси.
– Кое?
– Жилището на най-горния етаж. Единайсет стаи с нещо като параден вход. Собственост на фирма, наречена „Белона АД“.
– И с какво се занимават?
– Един Господ знае. Изработват пазарни анализи и имат оборот от около трийсет милиона крони годишно. Всички собственици на „Белона АД“ живеят в чужбина.
– Аха.
– Какво „аха“?
– Само „аха“. Дай нататък за „Белона“.
В този момент през вратата влезе онзи служител, когото Микаел знаеше единствено като Стефан.
– Здрасти, шефе – поздрави той Тощен Едклинт. – Весела работа. Проверих историята на жилището на „Белона“.
– И? – запита Моника Фигерула.
– Фирмата „Белона“ е основана през седемдесетте и е закупила жилището от наследничката на предишния собственик, жена на име Кристина Седерхолм, родена през 1917 г.
– Така.
– Била е омъжена за Ханс Вилем Франке, онзи каубой, дето се скарал с П. Г. Финге при основаването на РПС/Сек.
– Добре – каза Тощен Едклинт. – Много добре. Моника, искам денонощно наблюдение на къщата. Проверете какви телефони има там. Искам да знам кой влиза и кой излиза през вратата, какви коли посещават адреса. Обичайното.
Едклинт погледна Микаел Блумквист. Изглеждаше, сякаш се кани да каже нещо, но се въздържа. Микаел вдигна вежди.
– Доволен ли си от информационния поток? – попита накрая Едклинт.
– Напълно. А ти доволен ли си от приноса на „Милениум“?
Едклинт бавно кимна.
– Нали се сещаш, че могат да ме пратят по дяволите за това? – каза.
– Не и от моя страна. Гледам на получаваната тук информация като на защитен източник. Ще пресъздадем фактите, но няма да казвам откъде съм ги получил. И преди да ги дам за печат, ще направя с теб официално интервю. Ако не искаш да отговаряш, само казваш: Без коментар. Или можеш да публикуваш текст, в който да изложиш мнението си за Секцията за специални анализи. Сам ще решиш.
Едклинт кимна.
Микаел бе доволен. Само за няколко часа Секцията внезапно придоби физическа форма. Това беше истински пробив.
СОНЯ МУДИГ ГНЕВНО установи, че срещата в стаята на прокурор Екстрьом се проточва. Бе открила забравена четвъртлитрова бутилка минерална вода на заседателната маса. Два пъти се обади на съпруга си да му каже, че ще закъснее, и обеща да го компенсира с хубава вечеря веднага щом се прибере. Ставаше неспокойна и се чувстваше като натрапница.