Синя луна
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Ричард, бившият приятел на Анита е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионална кариера, но и ревниво пазена тайна — след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак. Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си, по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на Екзекуторката.
Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на Дявола…
— Как се казваш?
— Доналд.
— Здрасти, Доналд, не те видях на барбекюто.
Лицето на вампира се изкриви от гняв. Не беше достатъчно стар, за да го прикрие.
— Казахте на моя господар, че сте дошли тук само да освободите третия член на вашия триумвират от затвора. И че щом го постигнете, ще си вървите. Престорихте се, че напускате града, но останахте. Ако си бяхте тръгнали, щяхме да се примирим с убийството на хората ни. Но вие останахте и така показахте, че възнамерявате да заграбите земите ни и силата на моя господар.
— Разговарял ли си скоро с твоя господар? — попитах го аз. — И по-важното: той разговарял ли е скоро с човешкия си слуга?
Вампирът ме изгледа свирепо, но в погледа му нямаше никаква сила.
— Колин е ранен, но още е жив. А ти ще бъдеш ликвидирана от Съвета… защото уби слугата му.
Ашър каза:
— Ако човешки слуга нападне открито друг вампир, губи покровителството на Съвета. Това е закон. Анита не е направила нищо, заради което да бъде преследвана от Съвета. Ако Колин продължи с опитите си да ни навреди, тъкмо него Съветът ще подхване и унищожи.
— Стига с тези вампирски глупости — рекох аз. Обърнах се към Томпсън. — Е, какво е съобщението? Мислех, че ако още сме тук след мръкване, Франк ще се погрижи лично за нас.
— Старият Франк май е уплашен до смърт от теб. Хауърд непрекъснато мърмори, че поличбите са наистина лоши и че трябва незабавно да напуснат града. И че ако останат, ще ги убиеш всичките.
Повдигнах вежда:
— След като се срещнах с Найли и хората му, съм поласкана, че ме мислят за таласъм. А сега, какво, по дяволите, е съобщението?
Томпсън извади малка бяла кутия от джоба си. В подобни кутии се продават евтини огърлици. Той ми я подаде с усмивка, която беше толкова неприятна, че ме достраша да взема кутийката.
— Няма да те ухапе — рече заместникът.
Погледнах към Ашър. Той сви рамене.
Взех я. Отдолу беше лепкава. Вдигнах я и видях кафеникаво петно на белия картон. Кутията беше лека, но не беше празна.
— Какво има вътре?
— Не искам да развалям изненадата — каза Томпсън.
Поех си дълбоко дъх и отворих капака. Вътре имаше кичур коса, навит на спирала върху къс памук. Кичурът беше дълъг, дебел, кестеняв, вързан с червена панделка като подарък. Извадих кичура и го положих върху дланта си. Памукът, върху който беше лежал, бе изцапан в единия ъгъл. Изцапан с нещо червеникавокафяво.
Направих усилие да запазя безизразна физиономия.
— И?
— Не я ли позна? Подарък от малкия брат на Зееман.
— От отрязаната коса на Даниел няма да потече кръв — отбелязах аз.
— Не — каза Томпсън с усмивка, после се засмя и се размърда на стола като дете, което няма търпение да изкара докрай шегата. — В кутията има още един малък подарък. Вдигни памука.
Сложих кичура на масата. Той остана да лежи там навит и лъскав. Не исках да вдигам памука. Не исках да виждам какво друго са отрязали от Даниел. Единственото ми утешение беше, че повечето неща, които виждах в съзнанието си, бяха прекалено големи, за да се поберат в килията.
Повдигнах памука и паднах на колене, сякаш някой ме беше ударил. Стоях на колене и се взирах във върха на малък пръст, прекалено деликатен, за да принадлежи на Даниел. Лакът върху нокътя му беше невредим, гладък и светъл. Изискан като всичко свързано с майката на Ричард.
Доктор Патрик стана от масата и повърна в мивката. Доста мекушаво за лекар, който при това е върколак.
— Какво е това? — попита Чери.
Нямах сили да й отговоря.
Ашър й отговори вместо мен, защото беше надникнал в кутията през рамото ми.
— Женски пръст.
В този момент в стаята влезе Джейсън.
— Какво каза току-що?
Вампирът Доналд попита:
— Какво сте направили, човече?
— Хванали сме брата и майката на Ричард — каза Томпсън. — Мислех, че чисто и просто ще те убием, но Найли плаща, така че той иска да ти даде шанс да се измъкнеш, без да те убива. Изглежда, си мисли, че ако не се опита да те убие, ти също няма да се опиташ да го убиеш. Смешно, нали?
Най-накрая откъснах поглед от пръста на Шарлот Зееман и вдигнах очи.
— Какво искате?
— Да напуснете града още тази нощ. Ще освободим майката и брата на Ричард сутринта, когато сме сигурни, че наистина сте си заминали. Ако и този път не си тръгнете, Найли ще продължи да реже парчета от семейството на Зееман. Следващия път вероятно ще бъде ухо, а може и нещо по-голямо — рече Томпсън с усмивка.
Беше садистичен и брутален, но ако знаеше какво ми се върти в главата, нямаше да се усмихва.
Изражението на вампира Доналд ми подсказа, че за разлика от Томпсън той знае какво ми се върти в главата.
Изправих се много бавно. Оставих кутията на масата до кичура коса. Когато заговорих, гласът ми беше изненадващо спокоен, почти без капка емоция.