Магия за зора

Тук не разполагам с място да изложа превратната история на различни магьосници и алхимици, християни, кабалисти и розенкранцианци, да не говорим за суфитите от мюсюлманската страна на равенството, които са се опитвали да пазят жива западната магия през последните около хиляда и осемстотин години. Че все пак те са успели, е само по себе си удивително; несправедливо ми се струва да посочвам, че на разчистената, но така и незасята с подходящи семена нива са пуснали корени и са се развили различни странни бурени, но не всеки, който е претендирал да е следовник на верния път, наистина е бил такъв. Разбира се, лъжите и клеветите са продължили и продължават — че магията те осъжда на проклятие или те кара да полудееш, че вещиците служат на дявола и, в по-ново време, че тя не е нищо друго освен окултни брътвежи, от една страна, и илюзия и измама, от друга. Като читатели ще трябва сами за себе си да решите кое от тези неща приемате за вярно. Моята позиция би трябвало вече да ви е ясна.

Колкото до структурата на деверийските книги, мнозина мърморят, сами на себе си или открито пред мен: „Защо прибягвате до всички тези проклети ретроспекции?“ Ами на този свят има повече от един начин да се организира който и да е разказ — или дори комплекс от фактическа информация. Принципът „започни от началото и върви до края“, с който сме отгледани, води произхода си от класическите гърци и ни е предаден от римляните. Като част от аристотеловата логика той представлява основата на модерната наука и научен светоглед (макар и съвременната физика да започва да го подкопава). Ако гледаме по този начин на света, стрелата на времето лети право и само в една посока. Магичната традиция обаче, ни учи, че за да стигнеш до целта, не е задължително да вървиш по права линия.