Пазителката на гълъбиците
- Автор: Хоффман Элис
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-295-9
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пазителката на гълъбиците». Краткое содержание книги:
1973-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел — дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното — любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот — живее в света и на мъжете, и на жените.
И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и… на своите тайни — кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
— Ухапа ли те? — попита ме тя.
Поклатих глава. Рибата изглеждаше много мила.
— Е, някой ден ще го направи — увери ме майка ми. — Такава е загадката на любовта. Всичко, което ти дава, си го взема обратно.
Не знаех какво означава това, макар вече да разбирах, че този свят е опасно място за жените. Но не проумявах как е възможно човек, чиято стихия е водата, да стои далече от нейните създания.
Казват, че жена, която се занимава с магия, е вещица и че всяка вещица извлича силата си от земята. Великите пророци твърдят, че ако вдигнеш вещица във въздуха, ще я откъснеш от силите й и тя ще стане безпомощна. Но един такъв опит не би имал никакъв ефект върху мен. Силата ми идваше от водата, дарбата ми плаваше по повърхността на реката. В деня, в който плувах в Нил и видях съдбата си в мастиленосините му дълбини, майка ми каза, че ще имам свои уникални сили, също като нея. Но освен това ме предупреди за нещо: ако край мен нямаше вода, щях да загубя и дарбата, и живота си. Трябваше да се владея и да не се предавам на желанието, защото желанието повлича жената на дъното на реката.
4
Въздухът в пустинята пламтеше. Вдишвахме го и той ни изгаряше отвътре, защото бе силен като желязо, непреклонен като вихрушката пръст, която се надигаше по време на буря. Водата идваше чрез дъжда и се стичаше по акведуктите, построени преди много години от робите на Ирод — широки керамични тръби, които носеха препускащите води от долината към нас, когато през зимата тя се изпълваше с набъбналите речни потоци. И все пак това не ми бе достатъчно. Пустинята ме превземаше, силата ми отслабваше. Във водата аз не просто плувах, аз летях, а в сухия ад на тази пустош едва успявах да дишам. Сънувах реки и сребърни риби. Някои казват, че нашият народ е като риба в морето, подхранван от водите на познанието, което се излива от Тората, и затова можем да оцелеем в толкова сурова и гола земя.
Често се събуждах с вик, опитвайки се да си поема дъх, докато се давех в езерата от бяла светлина, които разкъсваха небето всяка сутрин. Жените, които носят нов живот в утробата си, са особено податливи на жегата. Бях се чувствала по този начин три пъти. Веднъж в Йерусалим, когато бях само на тринайсет години, едва станала жена. Втори път в Желязната планина, която бе дори повече от изгнание за мен. И сега тук, отново, на това място, където бях намерила съдбата си.
Нощем ходех до цистерните, водена от уханието на водата. За мен този мирис бе по-мощен от смирната или от тамяна. Единствено той може да съперничи на аромата на бялата лилия, която расте само в Александрия. Хората казват, че мога да призовавам дъждовете и че водата изпълнява повелите ми, но грешат. Аз следвам и търся водата и винаги е било така. Когато сънувам, сънувам Нил в онази розова сутрин, и майка ми, която не съм виждала от толкова отдавна, че дори тя още да не е преминала в отвъдния свят и някой ден се срещнем, едва ли ще ме разпознае.
Звездите се отразяваха в черната вода на цистерните. Намирах утеха в знамението, което гледката ми даваше: светлина в мрака, истината се появява тогава, когато ти се струва, че тя не съществува. Това е единственото място, където можех да бъда самата себе си, момичето, което скочи във фонтана, което не се боеше от чудовища, нито от дълбоката вода, нито от удавянето. Слизах по тези стотици стъпала, усещах студения гранит под краката си. Знаех къде ще ме отведе любовта, защото в деня, в който пътувахме към Нил, майка ми каза, че именно това чувство ще ме съсипе. Но още докато говореше, аз знаех, че нямам друг избор, освен да следвам съдбата си.
Заставах на ръба на цистерната, където камъните бяха покрити с тънка мазилка. Белият прах полепваше по тялото ми. Наблюдавах отблясъка на жегата над повърхността на водата. Казват, че Божият дух се носи над водата, както в първия ден на сътворението. Стоях пред славата, която Той бе създал. Свалях плаща си, сандалите си, туниката си. Другите жени се пречистваха в микве, но аз имах нужда от по-дълбоки води. Гмурках се в тях.
Някои хора вярват, че най-голямата от цистерните, построени от зидарите на Ирод, е бездънна и ако някога видим пода на този кладенец, ще видим и гибелта си. Този басейн бе дълбок, но не чак безкраен. Знам го със сигурност. Всичко свършва. Често се гмурках, за да стигна до дъното, после се издигах нагоре, като се изтласквах от камъните, струпани в основата. Те бяха хлъзгави, огладени от вечната ласка на водата. Държах очите си отворени, въпреки че водата бе черна. Тук нямаше риба, нито отблясъци от светлината, но когато излизах на повърхността, братовчед ми Елеазар ме чакаше.