Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Той поклати глава.
— Не ви казвам нищо друго, освен истината.
— Нима е толкова мразен в страната? В двора има само малцина, които му желаят злото — чичо ми, разбира се, и херцог Аръндел, онези, които ревнуват от него и му завиждат за външността, онези, които искат благоволението, което проявявам към него, онези, които искат неговото богатство, неговото положение…
— Не е това — каза уморено Сесил. — Чуйте ме, Елизабет, казвам ви истината. Не става въпрос за малко ревност в двора, това мнение е много дълбоко вкоренено в страната. Става дума за неговото семейство, за положението му и за неговото минало. Баща му беше екзекутиран за държавна измяна срещу сестра ви, дядо му беше екзекутиран за държавна измяна срещу вашия баща. Той има лоша кръв. Принцесо, неговото семейство винаги е вършило предателства спрямо вашето. Всички помнят, че ако семейство Дъдли се издигнат на власт, злоупотребяват с властта си. Никой не би поверил важен пост на някой Дъдли. И всички знаят, че той е женен, и никой не е чувал нищо лошо за съпругата му. Той не може просто да я захвърли, това би било непоносим скандал. Кралските дворове на Европа вече ви се присмиват, и казват, че сте посрамена от греховната си любов към началника на вашата конница.
Видя как тя пламна при мисълта за това.
— Редно е да се омъжите за крал, принцесо. Или най-малкото за ерцхерцог, за човек от добро потекло, съюзът с когото ще помогне на страната. Не можете да се омъжите за обикновен човек, който не може да представи в своя полза нищо повече от привлекателната си външност и умението да се справя с коня си. Страната никога няма да го приеме като ваш консорт. Знам това.
— Вие също го мразите — каза тя ожесточено. — Вие сте толкова зле настроен към него, колкото и останалите.
„Непоправимо“, призна Сесил пред себе си. Но при тези думи й се усмихна с вежливата си усмивка.
— Нямаше да има значение какви чувства храня към него, ако той беше подходящият мъж за вас — каза той внимателно. — Надявам се, че бих имал благоразумието да ви посъветвам относно най-добрия начин за действие, независимо какви са моите предпочитания. Всъщност аз не го мразя: по-скоро го харесвам. Но отдавна се опасявам от особеното ви благоволение към него. Страхувам се, че ще се стигне до критичен момент; никога не съм и сънувал, че той ще доведе нещата до тук.
Елизабет отдръпна ръка: Сесил видя, че чопли ноктите си.
— Това отиде по-далеч, отколкото възнамерявах — каза тя с много нисък глас. — Не разсъждавах трезво и стигнах по-далече…
— Ако успеете да се измъкнете от обещанието си за годеж сега, репутацията ви ще е опетнена, но ще се съвземете, ако се откажете от него и след това се омъжите за някой друг. Но ако стигнете докрай, народът ще предпочете да ви свали от трона, вместо да превие коляно пред него.
— Мери се омъжи за Филип, въпреки че го мразеха! — избухна тя.
— Той беше миропомазан крал! — възкликна Сесил. — Може и да са го мразели, но не можеха да оспорят потеклото му. И Филип имаше армия, която да го подкрепи, беше наследник на империята на Испания. Какво има Дъдли? Половин дузина арендатори и наетите ловци! Как ще му послужат те в първия бунт, който избухне?
— Аз дадох дума — прошепна тя. — Пред Бог и уважавани свидетели.
— Ще трябва да я оттеглите — каза той безцеремонно. — Или този мир няма да има никаква стойност, защото ще сте го спечелила за Англия и кралица Катрин Грей.
— Кралица Катрин? — повтори тя ужасена. — Никога!
— Принцесо, има поне два заговора за поставянето й на престола вместо вас. Тя е протестантка като сестра си Джейн, харесват я, произхожда от рода на Тюдорите.
— Значи тя знае за това? Заговорничи срещу мен?
Той поклати глава.
— Щях вече да съм наредил да я арестуват, ако мислех, че съществува и най-дребно съмнение относно лоялността й. Сега я споменавам единствено за да знаете, че има хора, които са готови да ви свалят от трона и сега — когато научат за това обещание, ще се съберат много други.
— Ще го пазя в тайна — каза тя.
— Ще трябва да е повече от тайно, ще трябва да бъде нарушено и заличено. Ще трябва да го оттеглите. Никога не можете да се омъжите за него и той го знае. Трябва да му кажете, че сте се опомнили и че сега също го знаете. Той трябва да се откаже от вас.
— Да пиша ли на господин Фостър? — предложи Лизи Одингсел на Ейми, като се опитваше да поддържа тона си лек и безразличен. — Бихме могли да заминем и да отседнем в Къмнър Плейс за няколко седмици.