Наследството на тамплиерите

Скръбта продължаваше да ни измъчва. Исус го нямаше. Гласът му беше замлъкнал. А старейшините бяха оцелели и проповедите им бяха живи. Не защото бяха прави, а защото бяха живи и говореха. Старейшините бяха победили човека Исус. Но как беше възможно нещо толкова добро да е погрешно? Защо Господ бе позволил такава доброто да погине?

Лятото свърши и дойде празникът на скинопигията. Настъпи време да се отпразнува радостта от жътвата. Преценихме, че ще е безопасно да отидем в Йерусалим и да участваме. По време на процесията до олтара прочетоха псалмите, че Месията няма да умре, а ще живее и ще повтори делата на Господ Бог. Един от старейшините провъзгласи, че макар Бог да беше наказал Месията сурово, той не го беше предал на смъртта. По-скоро камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла. В храма слушахме четения от Захария, в които се твърдеше, че един ден Господ ще дойде и живи води ще потекат от Йерусалим, и Бог ще се превърне в цар на цялата земя. Една вечер присъствах на друго четене от Захария. Той говореше за извор от дома на Давид и за дух на благодат и умиление. Казваше, че когато погледнем към този, когото сме проболи, ще скърбим за него както човек скърби за първороден син.

Докато слушах, се сетих за Исус и случилото се с него. Четецът сякаш говореше само на мен, когато разказваше за плана на Бог да удари пастира, за да се разбягат овцете. В този момент се изпълних с безкрайна любов. Същата нощ излязох от Йерусалим и отидох на мястото, където римляните бяха погребали Исус. Коленичих над смъртните му останки и се почудих как един обикновен рибар може да бъде източник на цялата истина. Върховният жрец и книжниците бяха осъдили Исус като измамник. Аз обаче знаех, че грешат. Бог не изисква подчинение на древните закони за постигането на спасение. Обичта на Бога е безгранична. Исус много пъти беше казвал това и приемайки смъртта си с достойнство и смелост, той ни беше дал един последен урок. Прекъсвайки живота, ние намираме нов живот. Да обичаш означава да си обичан.