Наследството на Арн
- Автор: Гийу Ян
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК Персей
- ISBN: 978-954-8308-26-7
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Наследството на Арн». Краткое содержание книги:
— Стремиш ли се към властта за собствена изгода, синко?
— Не. Кралят ми е добър човек, макар много да го подценяват заради слабата му реч. Държа на клетвата си във вярност към него. Той ще превърне страната ни в по-добро и щастливо кралство — както и аз самият, той също иска да въведе повече от римското право. За това искам да използвам властта.
— Само за това? Не за да се облагодетелстваш?
— Не, разбира се. Това вече съм го правил и ако е тежък грях, мога да го призная, но ми е трудно да се разкайвам. Бранил съм живота на наследниците си в благосъстояние и без страх.
— Участвал ли си в кръстоносен поход на изток, какъвто Светия престол неколкократно е изисквал от краля на тази страна?
— Разбира се. Три пъти съм пътувал на подобна военна мисия.
— Но в такъв случай по-голямата част от греховете в твоя живот са простени, синко.
— Не ми се вярва. Видял съм неща, които са ме убедили, че наричаната от нас свещена война не изкупва грехове.
— Богохулстваш като оспорваш твърденията на Светия отец, синко. Кажи ми все пак какво си видял, та те е вкарало в подобна заблуда.
— Видях архиепископ да покръства насила един християнин, когото след това обезглавиха, понеже е вдигал твърде много шум по време на кръщенето. А въпросният архиепископ падна на колене, благодареше на Бог, задето вече му е простил отравянето на нашия крал. След злодеянието си архиепископът веднага отпътува за вкъщи и умря с щастлива усмивка на уста, убеден, че раят го очаква.
— Това, което казваш под печата на изповедта, трябва да бъде вярно, понеже Бог ни е свидетел — отбеляза кардиналът с бръчки на безпокойство по челото.
— Знам. Думите ми са верни, сякаш съм се заклел пред Божията майка на смъртния си одър.
— В такъв случай онзи архиепископ е отишъл в ада — констатира кардиналът сухо.
— Как можете да кажете това, което аз не можах, Отче? Нали Светият отец бе обещал опрощение на греховете за всеки, грабнал кръста.
— Защото архиепископът, за когото говориш, в заблудата си е смятал, че може да измами Бог, сякаш той няма да види право в черното му сърце, че е използвал благословията на кръстоносния поход само за да прикрие най-тежкото престъпление. Но кажи ми, какво правиш ти самият, за да изкупиш греховете си!
— Само това, което ми предлага инструментът на властта. Вложил съм много злато във възстановяването на един опожарен манастир, по същия начин съм съградил две църкви, след като ги подпалиха злодеи в Сьормланд. Помощта, която ви оказах, отче, за да върнем заблудените овце в кошарата тук, в Шенинге, също съм склонен да смятам за богоугодно дело. То обаче служи и на личните ми интереси, както и на кралските.
— А какви други грехове тежат на съвестта ти, синко?
— Дребни неща, с които не смятам да ангажирам времето ни — ловил съм риба и съм стрелял по патици със синовете си, макар да бе денят за божия почивка. Със сигурност по-лошо е, че имам три извънбрачни деца и държанка, но съм се грижил за тях все едно са благословеното ми от Бог семейство и не се разкайвам за това.
— По-големият грях е, че не се разкайваш.
— Знам, отче. И въпреки това не мога да се разкайвам.
— Тогава не мога да ти простя, синко.
— И аз знам това. Но какъв смисъл би имало, ако излъжа, че се разкайвам? Подобно признание на устните не би подвело Господ Бог?
— Не, вярно е — усмихна се кардиналът. — Би могло да се желае повече хора да стигнат до същото прозрение. Значи не се разкайваш и не си се разколебал за убийствата на млади мъже, които възнамеряваш да извършиш в бъдеще?
— Не и ако го сметна за необходимо заради кралството. Неговото благо е по-значимо от душевния ми мир.
— Така може да говори само един много благороден мъж или много суетен.
— Аз не съм благороден, отче. Искам да установя мир и щастие, но това се дължи на моята практичност и не мога да се крия зад тази корист от вас, отче, още по-малко от Бог.
— Нравът ти е твърд колкото е голяма честността ти, Биргерус. Да ти простя не мога, понеже си закоравял в някои от греховете си. Мога обаче да ти наложа покаяние.
— Сто години на хляб и вода? Каква полза от това?
— Не особена, признавам — засмя се кардиналът. — А и за мъж като теб, нека използвам собствения ти израз, подобно покаяние би било доста непрактично, защото така или иначе няма да го зачетеш, съмнявайки се в ползата от него. Съществува обаче нещо по-голямо, което би ти подхождало по-добре и тъкмо най-изявената ти силна страна би могла да послужи на Бог.