Град от месинг

Побърза да довърши последния шев.

— Изглеждаш ужасно. Нека да изчистя кръвта.

Докато навлажни една кърпа, Али беше заспал на дивана. Тя свали остатъка от окървавената му туника и я хвърли в огъня, заедно със съсипаните си чаршафи. Ножа обаче избърса и прибра. Никога не можеш да си сигурен кога нещо подобно ще ти влезе в работа. Почисти Али, доколкото можа, а после — след като се възхити за миг на шевовете си — го зави с тънко одеяло.

След това седна срещу него. Почти й се искаше Нисрийн да беше тук. Не само че от гледката на „кахтанския фанатик”, заспал в стаята й, другата жена като нищо щеше да получи удар, но и Нахри с огромно удоволствие щеше да хвърли злостните й коментари в лицето й, изтъквайки колко успешно го беше излекувала.

Вратата за прислугата се отвори рязко. Нахри подскочи и посегна към ножа си.

Беше обаче просто Мунтадир.

— Брат ми — извика с пламнали от тревога сиви очи. — Къде… — Погледът му попадна върху Али и той се втурна към него. Отпусна се на земята и го докосна по бузата. — Ще се оправи ли?

— Така мисля — отвърна Нахри. — Дадох му нещо, за да заспи. Добре ще е да пази шевовете.

Мунтадир повдигна одеялото и ахна.

— Господи… — Остана взрян в раните на брат си в продължение на още един дълъг миг, преди да пусне одеялото. — Ще го убия — каза с разтреперан шепот, гласът му беше натежал от емоция. — Ще…

— Емир-джан. — Джамшид, който се беше присъединил към тях, го докосна по рамото. — Първо поговори с него. Може би е имал основателна причина.

— Причина? Погледни го. Защо би скрил нещо такова? — Мунтадир въздъхна подразнено и отново погледна към Нахри. — Може ли да го преместим?

Нахри кимна.

— Само че внимавайте. По-късно ще намина да видя как е. Искам да си почива през следващите няколко дни, поне докато раните му не заздравеят.

— О, ще си почива, изобщо не се съмнявай. — Мунтадир разтърка слепоочията си. — Злополука по време на тренировка. — Нахри повдигна вежди и той обясни: — Това се е случило, разбрахте ли? — попита, местейки поглед между нея и Джамшид, Джамшид беше скептичен.

— Никой няма да повярва, че аз съм причинил това на брат ти. Виж, обратното…

— Никой друг няма да види раните му — отвърна Мунтадир. — Срамувал се е от поражението и е отишъл тайно при Бану Нахида, надявайки се, че приятелството им ще му спечели малко дискретност… което е вярно, нали така?

Нахри усети, че това не е най-добрият момент да се пазари, така че кимна.

— Разбира се.

— Добре. — Погледът на Мунтадир се задържа върху нея в продължение на още един миг, в дълбините му се четяха противоречащи си чувства. — Благодаря ти, Бану Нахри — тихо каза той. — Тази нощ ти му спаси живота… Това е нещо, което няма да забравя.

Нахри задържа вратата, докато двамата мъже излизаха, носейки потъналия в сън Али между себе си. Нахри усещаше равномерните удари на сърцето му, спомняше си мига, в който беше ахнал, а раната се беше затворила под пръстите й.